Господарят на смъртта

images11314163-MLeeDeaths6092361884_1bae923c2dn4133images3

Приключенията в света на Плоската земя, отпреди боговете да се разбудят и създадат живота, такъв какъвто знаем, че е вече загинал преди хилядолетия, продължават с високо признатата и награждавана история за дните и нощите на великия Господар на смъртта или самата Смърт преди качулката и косата. Прекрасният демон Юлум, с белите си коси и черната си кожа, събира душите на напускащите тленността, и ги отвежда в земите отвъд, но понякога и в земите отдолу, в зависимост от сделката, сключена от притежателите на искрицата човешки дух в края на съществуванието им. И колкото повече биват отвеждани, толкова повече търсят своят начин да избегнат срещата със смъртносния безразличен дявол. Естествено, човешко е.

Да отлагаш срещата с господаря на смъртта е едно нещо, но да бъдеш господар на самата Смърт, която носи края , и да я караш да има твоите търсения и ограничения, е съвсем друга задача, която по различен път трима не съвсем по човешки замесени младежи, достигат сред поредицата си от криви стъпки и погрешни решения. Един племенен принц , с неясен баща и дарено от майка си почти проклятие за пълна неуязвимост към тлението; едно многополово същество , заченато от мъртъв и смъртна, менящо принадлежността си към силните и слабите физически според гордите си емоции; и една девойка, създадена от целувката на въздушен господар на етера, с очи в цвета на вселената, поред привличат погледа както на господаря на смъртта, така и на познатия ни господар на нощта, които съвсем естествено си съперничат за владението на живата раса.

Историята прелита през животи, лишени от естествения страх от края, отдадени на слепи удоволствия, безкрайни търсения и замираща човечност, където страстта се съживява само с приближаването до неминуемата смърт, която за пореден път пропуска личните си задължения , подчинена на надбожествена измама с есенцията на съзиданието. Нашите герои, заслепени от любов и омраза, често едновременно като цялостно чувство, пътуват от дълбините на чистите океани до пясъците на червените пустини, в търсене на смисъла на живота , но което е и по-важно –  смисъла на смъртта. А това пътешествие е така декадентско и деградиращо всичко свързано с човещината като есенция, че в края демоничната страна по един или друг начин побеждава, обезмисляйки най-лелеяната концепция за вечния живот, фактически оказала се непоносима за ограниченията на човешкото съзнание.

Господарят на смъртта е център образът, предизвикван ежесекундно както от ходещите под слънцето, така и от тези, живеещи в мрака на подземните демонски селения. Самотата на събиращия последен дъх, липсата на обич и още повече – липсата на истинска омраза, създават изключително жив образ на меланхоличния принц , скитащ натоварен с най-тежката задача от сътворението насам, а именно да разплита с утешение нишките на живота на най-добрите божествени създания – хората. Историята е доста по – консистентна, и последователно логически свързана от предходната Господарят на нощта, без да представя твърде много герои и приказки, въпреки вечното пътешествие към небитието, концентриращо се върху легендата за извора на живота и грешките на божествените, оставящи с пълно безразличие най-доброто си постижение да изгние на воля. Философия с красивите одежди на епична приказка за пораснали, никога небивали деца. Очаквам следващата си среща с народите на Плоската земя, когато реалността е била най-скучната идея на някой попреял демон, а има толкова други варианти…

Advertisements