Господарите на драконите

Джeк Ванс

40883 tumblr_lfqmm5mYyA1qc8b0ao1_400

За да се напише почти гениална фентъзийна история , включваща елемент от човечеството , захвърлен някъде там между звездите; дракониди от всякакъв тип, водещи люти битки помежду си; мистериозна раса от свръхчовеци, чакащи кротко нашите хуманоидни братовчеди от с ниско ниво да измрат от обичайните си социопатични междуособици, и разбира се – един огромен междупланетен и междувидов конфликт в стил космическа опера за надмощие на биологичния материал, не е винаги нужно да се изписват около двеста тона хартия. Джак Ванс е майстора на кратките романи, за които предполагам е приложим и термина новела, умеещ да създава хващащи вниманието на всеки почитател на приключенската фентъзийна фантастика сюжети, развиващи се по системата – да хвърлим читателя в дълбокото, да го оставим в безкрайно непозната среда, и от време – на време да му показваме какво може да го изяде, но да го оставим да оцелява наравно с основния героичен екип. И е винаги страхотно.

Малко подценяван от българските издатели, всеки превод на Ванс си е чиста шестица от тотото за феновете. След брилянтната Планета на приключенията, може би Господарите на драконите леко дърпат назад , най-вече заради факта, че историята всъщност увисва в нищото на финала, и отговори така и не получаваме след реалната екзалтация на конфликта в епохална битка, неясно дали последна и само началото на сурова зачистваща терен инвазия. Главните герои са еднакво далечни и неразбираеми до степен почти на сляпо да се мятаме в личните си предпочитания за кой отбор да поскачаме фенски. Но самата брилянтност на амбицията да се създаде в толкова малък обем истинска космическа епопея на човечеството, загубило своя истински облик след сблъсъка си с новото начало, караща ни да си задаваме и естествения въпрос – кои са Господарите, и кои са Чудовищата в твърде много случаи, са онова донесло Хюгото на текста на Ванс. Гениално е твърде меко казано.