Горският храм

Марион Зимър Брадли

горски

Брадли си е едно ходещо противоречие – книгите и не са за всеки, и все пак са масово добре приети четива, нещо като чик-лит за по-романтични души, които се разкъсват между приказките и съвременните истории с тъжен край , в който най-често губещи са чувствата. Всяка дума в Авалонската поредица е пропита с толкова кораво- красив феминизъм, че ми е доста лесно да си представя как някой по-патриархално възпитаван читател от силния пол би повърнал тихичко и мъжествено още на втората страница. Защото това е женско фентъзи, и като такова е хем непретенциозно, хем изнервящо насвикналите на кървища и сивкави брадати физиономии, които надничат из поредната фентъзийна тухличка – бестселър на пазара, така че отрицателните реакции сега са по-скоро нормална реакция, отколкото признак на липса на вкус. Просто желанията на купувачите се променят, и туй то.

Зимър пише по някак различен от що-годе  общоприетия за жанра начин – много поетичен, бавен, разливащ се, и все пак простичък, емоционален и леко поучителен, наситен с (прекалено) много информация за Богинята, женското начало, есенцията на майчинството и особеностите на търсенията на душите в нежния пол. Което , за да бъде правилно разбрано и почувствано, си изисква много свободно време, идеални метеорологични условия и никаква мисъл за реалността, иначе магията се нарушава, и вместо по вълните на една красива приказка, се удавяме във въртопа на поне привидно нищо неслучваща се лепкава гняс от потреперващи под непрестанния английски дъжд друидо-римски вариации на Ромео и Жулиета.

Ако Мъглите бе истинската, пълнокръвна, обсебваща история за може би живелите нявга Артур, Гуиневир и Ланселот, много по-добра от общоприетата такава по мое мнение, то Горският храм е опит да се напише още една любовна драма в обичан от много сетинг наситен с шептящи несвестни слова жрици с бели роби, тайнствени друиди практикуващи ритуали отпреди сътворението , и горди римски бойци – еманация на истинските завоеватели и войници в последната жива империя на света. Някои ще разпознаят сюжета на Норма от Белини, за любовта между жрица и боец, забранена и от двете страни на воюващите за парче земя нации; на други съвсем ще им дойде като по-длъжка рандъм Шекспирова драма, и впечатленията ще са правилни и в двата случая.

Ще има много въздишки, треперене от страст, размисли за дълга и любовта, и боговете, и семействата, и въобще едно таквоз масово преосмисляне на ценности и себепожертвувание в името на доброто на ближните, че епиката е в кърпа вързана за търсещите една наистина мащабно представена , много важновата, псевдо-историческа мелодрама , която цели да говори лично с женското начало у всеки читател, като го погали, гушне и разреве ей тъй, по „женски“. Препоръчвам подобни книги да се четат от младежи под двайсетте, по-образовани, широко скроени и отворени са света , историята и живота, защото иначе впечатлението ще се развали от придобития с опита на възрастта скептицизъм и цинизъм. Или ако ви иска да прочетете някой наистина класен любовен или духовен роман – нека е този.

Advertisements