Горе ръцете, Ваше Величество

Николай Мизийски

398096

Първата ми среща, или по-скоро сблъсък със шаха бе свързано с , разбира се, отдавна забравена детска любов от ония спокойните времена, когато ключа се носеше на ластик около вратлето, макар че вратите не се заключваха, нощите се огласяха от детски викове и смехове, пропити с естествена невинност, а не съвременна пошлост, а технологиите тепърва правеха първите си крачки за добро или зло. За мое огромно неудоволствие така и нищо не ми влезе в главата от монохромната дъска с ръбати човечета върху нея – определено съм търсила нещо по-шаренко и 3-д дори от невръстната едноцифрена възраст. Но много хора и сега не само разбират, но са и влюбени в класическата стратегическа еманация на добрата война, и тази книжка едновременно ще ги върне хем в сладко забравеното детство, хем ще им даде и някоя добра идея за разтоварване по винтидж начин.

Историята на кратичката книжка е проста – стар майстор седи под асмата , или каквато там растителност е намерил, глади си брадата пред карираната дъска и се опитва да привлече към занаята на мирната война младите си падуани, насядали наоколо с широко разтворени пионерски очи. Различни класически партии и етюди се обличат в одеждите на доста духовити приключенски истории, изпълнени с наивитета на интелектуалното детство, и биткаджийския синдром на момчурляческите години. От дворците на далекоизточни императори, през арената на поздравяващите живота смъртници, до прерията на Дивия запад и тъмните улички на магична Флоренция – цар Шах е навсякъде, където ще има леене на кръв и други телесни течности, и със своя възпитателно-дидактичен вдигнат високо пръст , разяснява внушителни битки по много олд скуул геймърски начин.

Абсурдно странно малко откритие, така характерно за отдавна забравени времена, сега вълнуващо като фосилизирано изкопаемо с три глави. Голяма усмивка и лично носталгично задоволство – гарантирани.

Advertisements