Гордост и предразсъдъци и зомбита

Джейн Остин, Сет Греъм Смит

Разкошна книга! Ха, смаяхте ли се? Очаквано. За това книжле досега едно положително ревю не съм прочела и ми е безкрайно ясно какво не ви харесва, о вие нормални читатели. Просто това не е книга за много читави хора. Трябва да сте литературен изрод като мен, който на 12 се е потопил в първите марни вълнички на феминистичния романтизъм Остин – Бронте, изпитва ужас и съответно огромна защитна агресия към зомбита след една сцена от Зората на мъртвите мисля, където малкото момиченце отхапа мозъците на любящите си родители, очевидно гледана на още по-неподходяща възраст, и има изключително влечение към кик-ас мацки във викториански корсети и нунджаку. Ако не сте от моя тип, тая книга освен да ви подпира масата на терасата за друго няма да я ползвате, уверявам ви. Представям си неоромантичните про-викториански читатели как облещват неспокойно очи на изключително ритмично вплетените в повествованието сцени на обезглавяване на зомбита, нинджи и всякаква гмеж, сподирени от меки морни погледи между мистър Дарси и Лизи Бенет. О , свещен ужас напада меките души потопени в остроумните Остинови диалози, разкриващи и покриващи толкова романтика, погледи, въздишки и всякаква друга розова пикоч, прекъсвани оттук-оттам от някое зомби , опитващо се да погризка мозъчния карфиол на г-жа Бенет или майор Уикли. Ах, свежестта на красивите природни английски картини на непрестанен дъжд и вакли полета,  по които безславно припкат стада от немъртви, но не и негладни изроди. О, прекрасната мис Джейн нанасяща седемте удара на срама върху нежната си кожа с катаната на учителя Лиу от Шаолин… Прекрасната мис Мери тренираща в семейното доджо нови техники за обесване на противника на все още топлите черва от току що разпорения му корем… Нежна идилия… Не, сериозно, не може да сте добре , ако ви харесва подобно чудо. Въпреки потреса от горните редове, Гордост и зомбита си е уникален експеримент, а аз странните книжни опити ги тача много високо. Ако си позволите за момент да приемете, че Остиновите предразсъдъци никога не са били написани, и че зомбитата са само във филмите на треторазрядни режисьори, които Скротума изключително качествено и справедливо покрива с критикарските си нежни храчки, тази книга би могла, с много самоубеждение, позитивизъм и поне две-три водки да ви хареса. Само не се вглеждайте много много в оформлението – очевидно Вакон са бързали доста с изданието , та из книжлето ведро танцуват поне няколко размера шрифт, богато се експериментира с отстояния,  а граматическите и техническите грешки се сипят пестеливо, но пък постоянно, ей така за разкош на дребнави кифли като мен. Въпреки всичкото това – книгата си е „космически яка“ и бе моя почетен номер 100, прочетен в последните мигове на поредното ми десетилетие. ЧРД Ана Хелс!

Advertisements