Приказки между два свята

Георги Панайотов

10413367_1058173880888488_5392307794907389909_n

Може би съм го познавала – учили сме еднаква специалност, в един и същ университет, и горе-долу в един времеви период. Поне сме се разминавали, дори може и да сме си кимнали, или просто срамежливо усмихнали в някой коридор. Но не сме познали, че сме от една порода – от онези, мечтателите в ноарното, фентъзийните бленуващи за неосъществени възможности и философите на неразумното. И е вече толкова късно да опознаеш близката душа, когато същата е отлетяла в онези земи, където мечтите се сбъдват. Но остава един пост мортем подарък, докосване от отвъд, тъкмо навреме да прегърне тръгналите някак своеволно сълзи на съжаление пред невъзможностите.

Приказки между два свята е елегия за живота и смъртта, и сделката, която сключваме с който и да е от боговете на съществуванието. Не можеш да не се замислиш дали нещо в нас не предчувства точния брой на оставащите прашинки в часовника на пратчетовия душесъбирател. Разказите са по-скоро миниатюри, размисли и разговори с нещо отвътре и нещо отвъд, комуникиращи на ниво, осезаемо само в ъгълчетата на самотното подсъзнание.  Меланхолични и замечтано реещи се над повърхността, устремили поглед към висините, дълбините, целия безкрай на живота, след който има само вечност. С лека усмивка и малка горчива бучка в гърлото проследяваме истории за призраци, дяволи, вълшебни места и създания отвъд реалното, извървявайки всяка крачка по пътеката на сбогуването със света натежали и едновременно лекокрило полетели от красотата на съзиданието, намерило своя временен съсъд за сътворяване на смисъл.

И пак се вглеждам в снимката на задната корица, и си задавам онези най-тежки думи, някога измислени на който и да е език – Ами ако само, някак си, можеше да … Подарък за душата е тази малка книжка, парещ мехлем и утешаваща глътка хладен въздух, идващ от сърце, туптящо някъде невъзможно във всемира. Ако само, някак си, можеше да…

Advertisements