Приказка за магьосници, физици и дракон

Геновева Детелинова

19283077

Забавното фентъзи е жанр, разделящ фендъма от десетилетия по-ефективно от брадат чичка с крива гьостерица, клечащ пред мръсен гьол някъде в Средния изток. Според едните това е извратена абоминация, помагаща на разни средно бездарни индивиди да компенсират неспособността си да създадат сериозен сюжет, и вместо това списващи пасквили, с които да свалят разни лесно впечатляващи се библиотекарки от тип Американски пай. Но според вторите, по-умните, по-красивите, по-очарователните във всяко едно отношение (познайте аз сред кои съм 🙂 ) – комедийното, саркастичното, хилещото, ебаващото, подбиващото и откаченяшкото фентъзи е най-доброто, което може да се пръкне от един гениален мозък. Да, защото усмивката до уши често е единственото, което прави разликата между девствен до гроб нърд с компютър вместо мозък, и изключително забавен тип, чиито физически качества придобиват точно нулево значение в очите на истинската жена, след като същият успее да я накара леко да се напишка от смях. Съвсем лекичко, разбира се. Можете да ползвате тази вселенска мъдрост както пожелаете, съвсем безплатно от коша с умностите за приятели.

За короната на български Пратчет в сърцето ми безапелационно, или поне с достатъчно количество добре премерени удари по нахалните тикви на конкуренцията, се извисява Калоян Захариев, но Геновева Детелинова спокойно може да се настани на феминистично равнопоставено кресло на кралица току до него, и съвсем мъничко по-високо. Щото сме жени, що. И ако си търсите страхотна история, в която няма размотавания, излишества и клиширани глупости – то безумната комбинация между магьосници, физици, дракон, и ако може да добавя – някоя и друга чаша портоколав сок, е точно вашето нещо, бира, билет за страната Нахиландия, където най-голямата опастност е лекичко да отпуснеш задържащия отходни течности и твърдости механизъм, поради задавящите вълни смях. Въобще пригответе си чувството за хумор и се отпуснете за едно шеметно пътуване между измеренията.

За кого да ви разкажа – за изключително симпатичния гей-адвокат-акула, или еднокраката бюрократична вещица, или доста симпатичния отнемател на остри предмети тип картофобелачки, и самите влюбени до уши в него ползвателки на картофобелачките? Защото до Елизабет, организираща си самопреврати от време на време, обожаващия сапунени сериали сфинкс и физика-крадец с маскирани в меки чорапки ръчички все ще стигнете. Няма да подминете и полу-голите хора на красиви вещоря (как ли пък не), изключително фотогеничния със всичките си глави змей – левент, и неговата класическа тъща, дето със всякакви змии и гущери се е справяла, та с един зет като мед ли няма. А ако всичко това са само мъничка част от второстепенните мутри, представете си какви образи ви очакват в основните виновници за бъркотията по иноземски.

С изключително премерено чувство за хумор и невероятно усещане за идеалното количество думи не можете да сбъркате. Приказката… е доста пиперлива и саркастична история носеща настроение като от ранния Пратчет – защото знам, че по-късните му неща са по-тъмни. Тук вълната на задоволство и лекият емоционален бриз, освежаващ деня ви са гарантирани като торби с фалшиви бюлетини на избори. Но фалшивост няма, нито прозаичност или позьорство,  и то няма как и да има, в история в която намират своето идеално място и суетен дракон, и готин бебо-престолонаследник, и доста симпатичен за управление магически народ, органзиращ си безкръвни публични екзекуции без труп на равни интервали от време за поддържане на обществения дух. Мисля, че мернах и един гигантски вариант на Кличко, който си пада малко бог на едно подозрително напомнящо на собственото ни общество, дето обаче като се събере по малко съмнителен откъм мекост на китките начин с Дионий, ще се оправи. Ей такива са от началото до края, как не сте заровили кикотещи носове в книжката още – не знам, направо не знам.