Гамбитът на убийците

Уилям Форсчън

Първо признавам си без бой – подлъгах се по корицата – двама полуголи мускуляги размахващи хаотично закривени остриета , гледащи се на кръв и без ясна идея за цел и причина винаги са ми привличали неотклонно окото кат’ насъщний Плейгърл за средно статистически съвременен женски хуманоид. И естествено, оказа се , че корицата няма нищо общо със съдържанието. Не, че беше лошо,де, просто ги нямаше полуголите близнаци на Конанчето. И се получи тъй, че улучих втора част от трилогия, чиито други части подозрително не ми привличат никак, ама никак вниманието. Историята е малко странна – комбинация на междупланетен сай-фай с всичките му прилежащи наизлезли от декорите на Стар Трек същества, съчетано с доста интересен икономически трилър , макар и работещ в извънземни условия, комбинирайки маркетингови, хазартни и борсови стратегии плюс доста хорър свят на безпределна нечовешка ежедневна жестокост, в който имат да оцеляват странна група от неособено положителни герои. Разни главоноги извънземни с мускули на правилните места и атрактивен език се тъпчат наравно с класически средновековни самураи, режат си взаимно гърлата с отряд върли защитници на исляма – а.к.а османски нинджи от оня вид дето вярват в десетте хиляди девственици у рая, плюс два-три милиона местни изроди, за които най-якото забавление е седмичния футбол с отрязани глави от съперническата, но не винаги, секта, или хвърляне от стометрова кула върху павиран площад в религиозен унес плюс задължителното доста изобретателно бавно побиване на кол. Фън. Агресивно, динамично, забавно, може би малко твърде мъжко, но поносимо. Интересни комбинации и смяна на сцени, странни герои и доста шашави схеми на развитие на действието. Дори сай-фая не ми дойде твърде много, което е още едно положително качество, може би оценимо само от мен. Приличен гилти плежър .

Advertisements