Вятърът във върбите

Кенет Греъм

58651

Най-добрите книги са тези, които отварят при всяко четене различен портал зад привидно еднаквите думи, водещ душата във всяко едно нейно възрастово преображение, към коренно различни светове, населени с герои, винаги говорещи на твоя език, интересуващи се от твоите проблеми и поднасящи ти винаги важните за момента решения. Такава книга е Пипи. Без съмнение. Но се оказа, че такава е и Вятърът във върбите – най-обичаната детска книга в Англия за всички времена. И има защо. Макар, че не намирам нищо детско в нея.

Тук няма да откриете нищо по детски тъповато и лесно смилаемо. Наместо това ви очаква един меланхоличен разказ, пропит с огромна любов към английската природа и едно добряческо, но самотно чувство към останалите крачещи из зелените поля топлокръвни индивиди. Уютната тиха гора, шумната безкрайно променлива река, голямото неясно отвъд, мечтата за различно ежедневие, която лесно може да бъде измита с няколко чашки чай и шепа стихове… Перфектният интроверт е англичанин по природа, самата английска кръв се носи с друга скорост и забавен ритъм, неразбираеми за уж горещите диви балканци по нашите географски ширини. Е, в мен очевидно балканизмът е само в изпъкналата вена на шийката, когато побеснея над поредната простотия , която властимащите и властнямащите ми сервират ежедневно. Иначе англиканството ме е хванало здраво в любезна прегръдка и ми плете плитки малко преди следобедния чай, говорейки за поезия, горска красота и бални танци. А вятърът във върбите е единствената музика , която искам да слушам, а това , което мога да напиша е единственото , което ми се иска да прочета.

Представете си един почти постапокалиптичен свят, населен с животни мутанти, говорещи, работещи и тюхкащи се над живота наравно с хората, без това да прави каквото и да впечатление на коя и да е раса. Класическите английски джентълмени от тип глътнали бастун тук носят кожите на жаби, язовци, къртове и водни плъхове, достойни като група за великите клубове на Удхаус, макар че тук хуморът е твърде малко и твърде тънък за необучената усмивка. Характерите са чисто човешки, и преплитащи крака от обичайните душевни слабости като тесногръдие, разпиляност, самохвалство, егоизъм. Приключенията са ежедневни, сякаш неслучващи се и все пак хващащи те за гърлото и водещи към неизбежния щастлив край. Защото в крайна сметка става дума за животни, а при тях всичко е далеч по-просто, и идеално. Децата биха открили вероятно доста забавни случки, които заслужават малко или много кикотене, докато попиват истински ценните описания и разговори на спокойствието, което ни очаква там някъде встрани от голямото ни шумно отвъд, в някоя топла тиха къртичина, с чаша греяно пиво и дебели препечени филии, от които маслото тече като мед. Книга променяща приоритети и напомняща за онова, което сърцето мечтае. А то не е никак много.

Advertisements