Ирландски вълшебни сказания

Майкъл Скот

Книгите на Скот никога не са просто напосоки събрани съчинения. Това е роман , разделен в много части, в много епохи и със страшно много посоки. Ако следваш сказанията едно по едно ще видиш бледата , но плътна връзка между нивата на времето – костите от един разказ се разхождат в плът в друг, мечтата от едно сказание се превръща в молитва след няколко хилядолетия, вълшебното създание припкащо в края на книгата се оказва прокълнат човек от преди зората на времето… И така нататък… Авторът ги няма за нищо понятия като време и пространство, всичко сякаш се случва сега, едновременно и следващо се в ритъм, който е просто нечовешки невъзможен да бъде проследен. Историите му са повече от мрачни, вариращи между готически разкази на ръба на действителността до спорни по хиляди начини приказни оди за отдавна забравени богове. и герои. Целият този мрак, разпрострял се на може би най-красивата земя – о, да, след края на книгите му винаги оставате убедени , че Ирландия няма как да не е най-красивата и вълшебна земя на света за всички възможни времена оттук до безкрая – те кара да мечтаеш наяве и да почти да си стегнеш багажа и да се обадиш на най-близката агенция за един билет някъде до Ирландия, където да седнеш на най-калната полянка, а очите ти да виждат елфи и богове, седнали на по чашка скоросмъртница, кротко обсъждащи времената, които никой не помни. Разбира се , че да.