Черният меч

След перголясалите извращения, така ядосали ме наскоро, бях съвсем изгубила надежда , че нещо ще разведри обострената ми критически надиплена читателска  чувствителност , но ха – ей ти пак изненада. Миниатюрно апокрифно сборниче, отпреди сигурно десетина години, ако не и повече, съдържащо три разказа или може би по-коректно е да бъдат наречени новели, в чисто героична краска – все пак под заглавието се мъдри гордо Героична фантастика , което се оказа лично за мен откритието на годината. Започваме с  класически , леко кратък разказ за Конан на Хауърд с малко Лъвкрафт намеци, завършващ разбира се с особено оригиналния финал как якия гигант награбва прясно освободената от вселенски ужас свръх-не-интелигентна , но боже мой колко красива кифла ,след като е потрошил някой и друг бог с прецизно оформените си бицепси.  Да ми се чудиш как мога да чета такиав неща и да ми харесват на всичкото отгоре. Продължаваме с най-доброто и основното в сборника – новела от Муркок от цикъла за Вечния шампион, по който напоследък съм просто фенски луднала, макар и да е злобно преведена като Черният меч, след упорити и не особено лесни издирвания от моя страна установих, че всъщност е Феникс в обсидиан – втората, ненамерима в оригинал в електронен формат книга от Мултивселената посветена на единственото въплъщение на Вечния герой , помнещо своите прераждания – мрачния и много смущаващ в отчаянието си Ерекозе. Тъмният финал и поетичната угнетеност на новелата е доста добре преведена, така че препоръчвам повече от активно горещо. Сборничето завършва с и една уж леко комична , но почти не усетих в нея каквато и да е лековата свежест,  новела на непознатия поне за мен Е.Е.Смит на героично-военно-свръхразумна тематика, която не е лоша, но бледнее малко като изпълнение. Или просто точно тази комбинация от теми ми идва малко в повече. Въпреки всичко остро препоръчвам книжлето като идеално средство за отмора и незаангажиращи емоции, макар че ако Муркок фантазията не те грабне на няколко нива, не знам какво би разтревожило в положителен смисъл нервните окончания на средностатистическия фентъзи читател.

Advertisements

Вселените на правдивия – Реката, Арморика, Вчера

С.П.Сомтоу

Объркване, цветове, преплитания на реалността. Извращения, досада, сънища след смъртта. Несвършващата приказка на Енде , хванала под ръка Звездния прах на Геймън, сблъскала се челно с рандъм нещо на Кастанеда или Бах, плюс един луд японец за кормчия на цялото потенциално мироздание от отегчителни думи. Сай фай психологизми наврени насред философско фентъзи със силно наклонен уклон към съвременни размисли над битието и реалността. Ако бях на 20 сигурно щях да се покръстя като виден Сомтоуист, но сега едва изтраях уж дребните като количество, но постоянно огигантяващи се като активни мускулни спазми след мексиканска вечеря талази от искрено огнено отегчение. Сомтоу пише сякаш сценарий за онези филми, които никой не разбира, но всеки обсъжда с надежда да се покаже на по-ерудиран или заинтересован от ошантавелите прекомерно живи сънища на някакъв луд азиатец, отколкото е здравословно за претендиращ да е с всичкия си бял човек. Пъпчиво хлапе се оказва демиург на вселените, нужен за неясни цели от някакви дразнещи варианти на дракон и вампир – полубогове, брат му става зомби, гаджето на брат му поглъща ядно своите паралелни преображения размишлявайки върху ефекта на хранителните разстройства върху етерните движения отвъд зрителния обхват, майка му умира, полудява, вкаменява се, пак умира, спомня си, и прочие – точно в този ред, а баща му е жалък тъп изкуфял бог – човек – Йосиф – в смисъл излишния от сценката с управлението на времевите пластове и материи. И всичко се повтаря, разширява, свива, прекратява, извратява, увива и изсъхва в строга последователност и разпилян смисъл. Уморително за четене, потискащо за разбиране. Освен ако не сте точно във фаза да търсите третото си око и седемнадесетата си чакра, не ви съветвам да се забърквате в кашата на Сомтоу.