Втъкан свят

Клайв Баркър

weave25wrap

Ако трябва да се посочи дори една причина вездесъщата Читанка да съществува, то е да имаме достъп до текстове, които са пропуснали шанса си за издаване и преиздаване, и са потънали в пясъците на времето и изгубените мечти за качествени заглавия на родния ни език. Втъкан свят е такъв текст, най-вероятно планиран и поръчан на някой добър преводач преди десетина + години, но така и неплатен и неиздаден поради някоя поредна криза в книгоиздаването, където вълните са на ниски и по-ниски резултати, заради… е , заради твърде много причини свързани с остатъчния материал в страната ни, ако слушаме някои вездесъщо нагли политици от заблатената ни управленска система. Лично аз не разбирам как досега Баркър не е издигнат в култ и не са му построени тъмни храмове на зловещи прокълнати места. Не разбирам същото и за Лъвкрафт, Геймън и Ли, но явно светът няма нужда от почти готовия пантеон литературни богове в плът, разхождащи се между простосмърните, от което можем само да изгубим , и то на едро.

Втъканият свят е един от шедьоврите на Баркър, макар че аз не знам той да има дори близка до слаба книга според собствените ми критерии за вкус на думите. Историята ми напомня изключително силно на Никогашната елегия на Геймън – отново пред погледа на дребния нормален човек се раздира тъканта на сътворението и се виждат онези пластове отвъд, които отразяват както най-цветните ни мечти – сънища, така и най-кървавите ни страхове – кошмари. Но ако дори и злото при Геймън е някак обрано и носещо спомен за дух на нормалност или поне разбираемост, то при Баркър детайлните описания на нечовечност и оригиналните способи за разкъсване на дреб ни извеждат на съвсем друго ниво на ужас, хвърлящо кофи кървава пихтия по картината на абсолютното сътворение и разложение в кръговрата на природата отвъд царството на човешките правила. Светове пълни с магия , скрити в книги с приказки и домашни килими, извънземни гиганти с алтер его на ангели – пазители на изгубения Рай, безплътни триединни духове, предизвикващи религията и извращаващи я до потресаващи езотерични ъгли, чудовища без плът и само от плът без форма, знаещи способи за болконанасяне , недопустими за нормално разсъждаващ човек… Въобще адът се пропуква и изсипва посред мръсния индустриален Ливърпул, и изритва сивото ни познато към слузестото непознаваемо на световете не просто отвъд , а встрани и между собствените ни възприятия.

Внимателно описани видения на разрушения и подобия на съзидания от недрата на магията в сурово състояние, неопорочено от кино представата ни за фокуси и размахване на едроглави жезли, каращи ни да се питаме авторът какво точно взема и кога точно това нещо ще му експлоадира гениалния мозък, оставяйки го каша от човешки спомени и вътрешности стегнати в сакче от кожа и кости. Много ърбън без младежко неучтиво пренебрежение пред светите външни сили, добре премерена , но естествена сексуалност и разюзданост между плътните видове, даже и малко любов, но без спомен от сладникавост и ежедневие. Цяла вечност от сънища облечени във форма, която можем да споделим дори и в настоящата си ограничена тленна форма. Баркър разкрива очевидно тайните на съзиданието – как може да го отричаме; как може да обръщаме гръб и приемаме топло осакатените абоминации на истинския текст, създаден само да задоволи най-ниските и елементарни нужди, и да не даде нищо повече; как може да не зададем нито един въпрос, да не открием пътя към нито един отговор.,, Мога само силно да се надявам някой да възприеме истината насериозно , дори и през зашитите си процепи – очи, и да я навре в лицата на неосъзнатите търсещи, поднасяйки още от словото баркърово на още един език. Дотогава ще имам личното удоволствие да гледам през процепа на реалността и да се подготвям за нощта на апокалипсиса на душите самостоятелно.