Време за промени

Робърт Силвърбърг

p0001347 1706646 SilverbergTime

По-скоро философски роман, отколкото фентъзи или фантастичен такъв. Леко объркващ. Силно въздействащ, макар и в някаква степен мъничко наивистичен. Меланхоличен, тъжноват и замислящ. Дори по-скоро умислящ.

История за свят отвъд звездите, в някаква форма на търговска империя със щипка технология, но  без приложение на космически пътешествия или вариативна генетика. Има телефон и нещо като бронетранспортьори, но пък няма пистолети или интернет. Умовете са ограничени от един северен манталитет на затвореност, с връзки подчинени на изгодата и липсата на първо лице единствено число или местоимения за личност или притежаемост. Религията е силно извратена в преклонение пред отчуждението и непознаваемото, любовта, където въобще я има , е по-скоро забранена, а страстите са низки и затънали до коленете в сива кал. И в тази нефертилна, откъм каквото и да било положително, среда, започва пътуването на един принц в доброволно изгнание, станал жертва на страховете и реализма, на липсата на семейни връзки или каквато и да е кръвна или средно емоционална форма на привързаност.

От негостоприемните ледове, през влажните джунгли, до пясъчливите лона на не съвсем умрели вулкани, се тътри едно духовно бягство от всичко познато и отчайващо студено, до абсурдната горещина на споделените чувства и изявените чувства. Душеразголвачи, егоцентрици, личности – все обиди в този сковаващ мисълта свят на Силвърбърг, в чиито дебри оставането е сигурна смърт за полета на фантазията. Няма и помен от богатата красота на Маджипур, нито от злокобния ужас на Кралствата на стената. Пътят минава през осакатените нива на погубеното самосъзнание, а не реално през ексцентричните сетинги на негостоприемна планета. И ме натъжава с тази си така достоверна сивота на бъдещето ни.

Не очаквайте хепи енд, край на този личен дневник на душевните терзания няма . Можем само да се надяваме някак надеждата да пробие през мъглата на закостенелите нрави без аналог и в най-интровертно насоченото човешко мислене. Защото време за промени идва. Макар че не винаги всички са готови за тях. В повечето случаи почти никой. Но това не променя нуждата от различност. Сега или някога. Там или точно тук. Революция по силвърбъргски .