Другият сън

Владимир Полеганов

203548_b

Модерната литература е странен звяр – харесва се на всеки, или всеки не я харесва. А понякога и двете са едновременно верни. Моят ум често работи на съвършено различни от обичайното честоти и не открива красотата там, където е широко прокламирана като видима, достъпна и упойваща съвременния мозък. И затова се старая кротичко да се лимитирам до локвичките и блатата, които познавам, без да претендирам за познания по висша модерна океанска литература. С което се превръщам в необоротен и доста тясно профилиран блогър, на който никой никога не му предлага по една торба пари за положителни ревюта. Не, че познавам и един блогър на който да са му предложили и 2 лева, но градските легенди ни държат мотивирани в мечтата ни да бъдем някога нещо подобно на професионални читатели, нали.

И сега ще се опитам да зазвуча като нещо доста противоположно на обичайния примитивен профан или кокошка в чизми, опитваща се да кълве букви, докато си мечтае за кариера в KFC, както обикновено ми се случва щом изляза от зоната си на комфорт. Защото Другият сън е модерен роман, сложна структура, не особено леко позициониран текст, като блок от странен по твърдостта си камък, с гравирани повече от непознати символи по повърхността му, четими само с ниво на сетивност от свръхчувствителност нагоре. Историята е вдъхновяващо различна, наполовина изключителен по мащаба си фантастичен роман за вселените вътре и около нас, достъпни само на една мисъл разстояние, и наполовина фикция на личността, пътуване в тъмните кътчета на душата, затворени зад дебели врати от сюрреализъм, криещи есенцията на творческата лудост и способност за виждане на допълнителни измерения в привидно плътната и уж стабилна реалност.

Нишките се преплитат, сюжетите се омотават около времето и понятието за тук и там. Един мъж живее два живота, но въпреки очевидната фантастичност на втория, не може с лесна ръка същият да се определи като фикционен или допълващ истинския. Въобще думата истина тук не работи напълно в условия на изтънели до почти техническа невъзможност воали между вероятностите. Поради някакви вероятно разбираеми само за мен причини, онзи другият сън на реалността, който ни изглежда горе-долу обективно малко по-нереалистичен, ми напомни като фантазия от Малкия Принц – някак разбираема, логична, криеща под думите онази истина, която ще осъзнаем след време. Реалността си е уж нормална по характер, но ако живеете във вселена на объркана материя и неприложими антифизични закони, вероятно сънищата ви щяха да са подредени, суховати и тихи. Като днес и сега. Животът е странно нещо, когато го живее някой друг.

Интелигентно писане, замислящи идеи, модернизъм и дъх на диаболичност. Е, последното може да го забелязвам, понеже познавам Владо и търся подсказки от добрата мила ноарност във всеки негов  текст, като съживяване на стар, топъл и умен дух, който буди фантазията, но не задължително я убива в порой от кръв и детайлно описана жестокост. Един попораснал Малък Принц, живеещ паралелно и отдалечено, търсейки логиката вероятно на една цяла вселена. А може би вие ще видите нещо друго, калейдоскопите често провокират спомени и позабравени идеи, които може и да не са наши. Сложността е добро нещо, просто се опитвайте да вярвате в не съвсем лесно обяснимото.