Призраци за Хелоуин

Още една елегантна книжка с истории за страшните дни, в които тропането по прозореца, неясните стъпки в нощта или резкият вой на неустановено животно могат да ни докарат, ако не един хубав инфаркт, то поне остра нужда от тоалетна или хапчета за гърло, уморено от пищене. В тази красива колекция ни чакат отново познати и непознати автори, съчетали се за среднощно четене на злокобни истории, така напомнящо на онази бурна вечер, когато в група гениални писатели се е родило и чудовището на Франкенщайн. Льо Фану, Улф и Бенсън срещат Мидълтън, Колиър и Уортън, и ви очаква някой и друг час в здравословно треперене, пред камината най-добре, а ето и за какво ще ви разкажат…

Ричард Мидълтън ще ни разходи по едно вечно шосе към средата на живота в Лондон, което приютява не само живите окаяници, но и мъртвите такива, които като вечни духове на мизерията и аватари на болката ще се скитат до края на света, а може би и малко след това. Шеридан льо Фану посещава замък, така и ненапуснат от вече нежеланите си предишни обитатели, отказващи да се потопят във светлината на отвъдното, които въпреки, че всъщност са грижливи и милозливи същества, искащи само да дадат малко утеха на живите, май само успяват да намерят нови попълнения за армията си от бледите светлини на смъртта. Джон Колиър ни отвежда в една будка на умерено интелектуална гледачка на карти, във време, когато разните му свръхестествени методики се считат за научни дисциплини, но с едното ограничение да не се прилагат върху практикуващите ги. И ако правило се наруши, вселената сама ще си нареди нещата по силата на безмилостната, хладна логика.

Е.Ф. Бенсън ще се повози на метро, в което билетчета не трябва да таксуват само най-изтлелите пътници, които намират в подземната железница не просто средство за транспорт, ами и отклик на най-отчаяните им молитви за спасение от тегобите житейски. Вирджиния Улф се включва за малко и много кратко с объркано, хаотично, но много реалистично усещане за неземни сили, от онзи тип, които плашат и будят любопитство, особено подчертано нездравословното към отвъдния свят на непознатото. И за финал Едит Уортън разказва една почти обикновена американска история с все студенокръвните капиталисти, разорените семейства, самоубийците от нищета, но и техните призраци, които идват да съберат вересиите от живите си врагове, ако и това да не донесе нужното спокойствие на живите си любими.

Красиво издание, елегантен подарък, изящна колекционерска вещ, но и събрала в себе си страховити класически истории, и да не забравяме и страхотните илюстрации на Петър Станимиров. Подарете си малко страх от добрия вид, понякога може и да е приятно изживяване.

Advertisements

Орландо

Вирджиния Улф

vuorlando3

Кой се страхува от Вирджиния Улф? Амииии, много сте малко, криете се. Който е прочел дори един абзац от Улф , се изпълва с онзи атавистичен страх на средното човече, изправило се през прогарящо ретините слово , написано от невидими гиганти. Защото дори шепа изречения могат да те отвеят с постройка, ритъм, език, и три тона картини, цветове и звуци, достатъчни да предизвикат културен шок и лек тремор в лявото слепоочие, и в уж най-обръгналия откъм гении – писатели читател. Като затвориш и последната страница, ако въобще остане дъх за това, ще оставиш книгата крайно, крайно внимателно на тъмно и далечно кътче, като емоционално заредена до пръсване бомба, която трябва да бъде следена до края на живота с много страх и лек ужас да не би думите да те затрупат като фонтан от течно злато. Защото Улф е безкрайно опасна жена, и ми е невероятно бездумно да обясня като хората защо. Но ще опитам.

За Орландо казват, че е най-четивната и ясно написана книга на Улф. Ако това е така, отивам да скимтя в зимника, притрепервайки, защото ако толкова извънредно много накъдрено, напухено и набомбастено слово е пример за скромен почерк, то не знам какво би ме очаквало в някоя от по-нормалните за нея книги. Улф пише с твърде широк размах, и едновременно с това – напластено с всички възможни детайли от облекло, обстановка, характер, мисли, чувства, и то така, че дишането откровено се затруднява, а точките на изреченията биват преследвани почти с безумна жажда за финал на това космическо мъчение – екстаз на думите. Историята е всичко друго, но не и ясна или разбираема. Има заиграване с половете, феминизма, фантазията, приетата за изтънчена чувствителност на смесените джендъри; има пътувания до Изтока и Запада на европейската цивилизация, търсене на самоличността, преклонение пред таланта, обожание към кралете, кралиците, жените, идеята за брак. Всеки абзац е нова идея, изпипана до съвършенство, сякаш готова за ритуално четене пред гладна за душевност тълпа. Откъдето и да се зачете , чукът на съвършенно друго ниво на стил , не пропуска да те удари в оценителската скала. Замисля те, изчервява те, ядосва те. Гневи те най-вече мисълта, за собствената очевидна посредственост, която пречи да се почувства Улф. И дразни много и обезпокоително очеизбождащото ни тесногръдие, пред което заигравките на Улф с природата на цялото мироздание, ни топят като восъчни фигури под прежурящо слънце от срамота колко малко сме провидели в живота.

Далеч по-умни хора от мен се затрудняват да говорят смислено за Улф, та аз ли да успея, хайде сега. Потърсете за нея повече, проучете и малко повече Орландо, намерете и филма с Тилда Суинтън – сериозно, няма друг човек по-подходящ за ролята от този абсолютен ангел – андроген, пък тогава му мислете къде да заровите Улфовата бомба от словеса. Аз още се оглеждам нервно.