Вино за мъртвите

Явор Цанев

13-10-22-18367_1

Явор отново изненадва , и то страшно приятно, с още по-добри разкази в мистичната посока.  В сравнение с невероятния си ноарен дебют Страноприемницата, бялата, привидно почти дружелюбна книжка с гарвана на По на корицата, ще ви завърти в още по-тъмни дълбини на зловещата ни реалност и плашещата нереалност зад порите на здрачния ден, оставяйки ви стреснати и очаровани от силата на идеите и майсторското им поднасяне в действителност доста трудната за работа умерено кратка форма.

Плашещо умни гарвани на върха на хранителната верига, смущаващо практични бабички, оползотворяващи улични животни и паднали хора по свръхефективен начин, най-добрия начин за борба срещу ефекта на изчезващите майстори по ремонтите. Истории за психопати, извънземни, несретници, лешояди – чудовища. Най-злият герой се оказва обичайния смотан съсед, кучетата и котките се потвърждават като единственото спасение и връзка с вътрешното аз  насред притискащия свят, а тъмнината никога не носи нищо добро.

С ръка на сърцето мога да кажа, че не успях да предвидя финала дори на една – единствена история. Стилът е стегнат, но все пак някак си магично – сладкодумен, независимо дали когато говори за злото в реалността, или за наказанията на призраците, подивелите животни или духовете от отвъдното. Страхотни идеи с майсторско изпълнение.

Да не пропусна да отбележа и новия брой на Дракус, в който злокобните истории изобилстват и страхуват доста впечатляващо  качествено. Ако някой ви каже, че няма добри български автори, които да пишат не за наркотици, секс и перчене на мускули, а за нещо достатъчно смислено, че да ви накара да извършите онова позабравено движение в мозъчната кора наречено мислене – не му вярвайте. Явор Цанев е страшно добър, направо страховито добър, както и почти всички автори, които подбира за участие в списанието си. Не пропускайте да потръпнете от ужас качествено.

 

Advertisements