Винаги нощта

Тодор П Тодоров

cover_vinagi1_4075

След великолепните Приказки за меланхолични деца, бе напълно трепетно очакването ми за нов свят от невъзможни истории за неслучили се вселени. А получих изключително стилистично описание на наблюдаема реалност. Ми, тъпо. Когато думите идват от ума ти във всецветна хаотична експлозия, е доста тъжно да четеш за дребните човешки страсти, пък било то и на отчайващо високо стилистично ниво. Купчините кратки плътни изречения – образи тъжно навяват мисли за невъзможност, която обаче пипаш доста отчетливо през прозореца. Палитрите думи обрисуват скучно комерсиални образи за потребители. Въобще магията я няма. Талантът е тук, красотата на ума също, но някак мързеливо невпрегнати, невдъхновени, насъбрани набързо в истории, сякаш подбрани за масата, където високия стил може да се приеме като перчене, а уникалните постройки – като нечетивна еклектика. Моля те, Тодоре, засънувай пак през ръба на истината и поднеси няколко кошмара и шепа съновидения в техните си старовремеско-несъстояли се одежди, не ги оглаждай и присресвай за другите. Освен за мен. Или за души като моята. Къде е готиката, къде е барока. Стига възможни неща.