Взор през огледалото

Йън Ървайн

Доста спорна и значително оплюта поредица с доказано едно съвършенство – напълно завършена е. Доста изчетох за това, колко неприятно различна е, колко странни образи има, колко негативно общо впечатление оставя… Но , след като е тук, значи има и още нещо. И това нещо е голямо. И хубаво.
Оставих да ми отлежи малко като впечатление, с надеждата, че ще измисля нещо гениално, с което безусловно ще препоръчам Ървайн като абсолютния магьосник на фентъзито. Е, не измислих. Но не намерих и причини да я преместя от тази секция така или иначе.
Книгите са динамични, някак приключенски настроени, с пълнокръвни, оспорими и противоречащи се герои, без добри, без лоши, просто раси борещи се за своето съществувание. И това може би е и голямото предимство на книгите – излизането от канона на стандартното, премереното, крайното. Има много силни женски героини и много силни мъжки образи, които обаче се провалят, изпадат в самосъжаление, и на моменти са безкрайно жалки. Съвсем…човешки. Макар че тук никой не е човек. Говорим за паралелни светове, съседни планети, пътуване на съзнанието, спасяване и унищожаване на раси и светове… Малко като фантастика звучи, но не е. Напълно приятно фентъзи е. Много приятно. С феминистичен уклон, признавам, ама за мен това си е огромно предимство. Може даже малко твърде комерсиално да дойде за някои критици, но пък това никога не ми е разваляло удоволствието от четенето и създаването на собствено мнение по въпроса.
До колкото знам има и продължение на тази поредица, което едва ли обаче ще види бял свят в България. Което е достойно за съжалението ми.

Advertisements