Вечният конник

Боряна Балин

Още едно българско фентъзи, което съм пропуснала в персоналния си куест обречен в търсене на добри български фентъзийни мечтания. Но общото ми впечатление трудно може да се дефинира – дали е по-скоро раздразнено претенциозно неудовлетворение или тиха положителна емоция от не лоша книга все още не съм решила напълно. Откъде идва нерешителността ми? Бих могла да напиша усойническо и осанно ревю едновременно, а това не е съвсем стила ми. Хм, нека опитаме. Доброто в мен настоява, че Балин е създала приятно фентъзи с етно елементи , разглеждащо по нежно-елегичен начин легендата за Крали Марко, в компанията на цели тумби леко луди самодиви, социопатични змейове, изменчиви хали  и странни горски хора. Лошото в моето коремче обаче, настоява, че писано е от силно романтично настроена дама, акцентираща върху девическите прегрешения, семейните вражди и неизменното повтаряемо чик-фличене , което мене точно ме издразни на доста неприятно личностно ниво. За допълнителен разкош в истинския смисъл на думата има и невероятни илюстрации, изключително чувствени , макар и черно-бели, дооформящи цялата книга по магически начин. Може би негативното ми настроение идва от факта, че краят на историята е малко скучно предварително ясен, и някак патриотично минорен, тъй че удоволствие от неочаквани обрати или алтернативни исторически идеи няма . Можеше да се направи доста по-динамично и нарочно а-ла Конан героично, но и в тази си форма би могло да се определи като сравнително приличен образец на българско женско фентъзи.