Легендата за Мина, магиите и едно порастване

15181530_1356523207745598_5400273758212110341_n 190998_b 198340_b

За едно приключение в книги, пътуване в мисли и пристигане за началото на едно ново и още по-вълнуващо пътешествие – за Мина и магията на едно малко момиченце да вдъхне фантазия и желание за различност у попорасналата си приятелка от едно друго измерение. В няколко детски книги понякога спи повече мъдрост, отколкото в цели библиотеки заглавия за самоусъвършенстване на възрастни, когато са написани с обич и истинска топлота. За боярата, долната земя и израстването:

http://trubadurs.com/2017/02/02/mina-i-magiyata-na-edno-porastvane-revyu-20170202/

Advertisements

Премиера на Мина, магиите и бялата стъкленица

10517456_307673826094054_1505077066513798025_n

Първата ми среща с Мина бе преди доста години , когато още връзката ми с книгите бе леко изчервяваща и малко тайна – случайна, леко смутена… И възхитителна . Защото винаги е важно не само за какво четеш, а как е написано това, което четеш. В случая с Мина имате прекрасна история за деца и почти възрастни, сливащи се със света на магичното и нереалното по един красиво разказан начин, който оставя ярък спомен и едно усещане за топлина и удобство, като меко кресло, чаша идеално топъл чай, и от онези сладкиши, които всички пазим на върха на небцето си като най-невероятното нещо, докоснало сетивата ни.

Историята ще се хареса на децата ви – тя е динамична, написана близко до подрастващия разум, и все пак – толкова изящна и елегантна, без капчица претенциозност или помпозност, че ще стане любима и на всеки, който се смята за възрастен. Ако не сте се влюбили в Мина досега, ще го направите, ако се срещнете с Весела, особено на някоя от срещите и с малките и по – отрасналите и читатели. Не казвам, че имам голям опит с премиерите на книги, но премиерата на Мина си е събитие – спектакъл – среща с приятели, където границите между автор и читател падат още с първата усмивка на Весела и началото на някоя от неизчерпаемия запас весели приказки за злояди лами и самотни снежинки.

Весела е един от хората, които трябва да видите на живо, за да повярвате, че има и добри човешки същества, талантливи, обичливи и наистина стойностни. Да, знам, и аз не вярвах в тях, но създателката на Мина с трудната за произнасяне фамилия , е точно една от белите лястовици, които придават смисъл на идеята хората да са най-доброто създание на добрия свръх-разум отгоре. А Мина е нейното естествено продължение, с която просто трябва да се запознаете. Наистина, сериозно, трябва. Ако има поне едно дете около вас, в което вярвате, или поне ви се иска да излезе нещо от него, му подарете тази книга и ще увеличите шанса му да порасне наистина стойностен човек. А защо само да е за деца – и възрастни могат да се влюбят и вдъхновят от Мина и Весела, ако допуснат за секунда идеята за искрено и не искащо нищо в замяна добро.

Благодаря на Веси и издателство MBG Books, че направиха възможно повече хора да разберат за света на Мина, и силно, диво и хващащо за реверите и разтръскващо – увисващо на крачола настоявам да кажа : Искам и следващата, и по-следващата, и по-по следващата , и по-по-по…. следващата Мина, сега , веднага , преди минута! Или поне скоро, много, много скоро. Прочетете и я ще разберете защо.

Мина, магиите и ….

От Весела Фламбурари

Напоследък инфантилизирам в невероятни количества… Не, че не чета и нормални книги, ама като ми харесват детските какво да правя…

Обхвана ме една носталгия, едно навлизане в пределите на безумната детска фантазия, където си е страшно, ей… Страховито…

Детска книжка си е отвсякъде, да, но я препоръчвам за малко по – умните деца. Нормалните средностатистически дебилчета няма да и обърнат много внимание – няма жив елф, орките нещо са се загубили, обратите са лесно предвидими и няма ярко обрисувани батални сцени. Малкия пъпчивец или недорасляк, напикаващ се на пластмасовия стол в местния гейм клуб вече ще е изпсувал маниерно и ще си е избърсал носа с преднамерено презрение. Бой и магии за масите и това. Другото…си е друго.

Но въпросът не опира в историята, а в маниера на нейното разказване…

Харесват ми автори, които могат да рисуват приказни светове с умело подбрани думи, които не се разпиляват някъде между действието, нито удавят книгата в безумни описания на тичинките на двеста вида полски цветя. Лекотата на писане е нещо ужасно рядко срещано; нещо, което аз лично не мога, затова се изяждам от така наречената благородна завист всеки път, когато прочета изречение, смайващо с лекотата на „уловените във въздуха думи“.

Книгата е планирана да е трилогия. Уж втората част е излязла, ама я няма или свършва безумно бързо там, където обичайно търся. Едва ли е бестселър, но е малко великопне „нещице“, като сълза на изгубена в мрака фея, търсеща своето си, родно цвете. Ако понасяте подобни глупости спокойно – още една добра новина – в тази книга глупости няма. Добро фентъзи, маскирано като детска книга. За малко маскировката да се окаже твърде добра и да не се запозная отблизо с малкото шедьовърче на авторка с безумна фамилия. Ама аз съм упорит скаут на литературни съкровища и алчността ми за чужди думи няма равна на себе си.

Вярвайте в мен и в магиите. И двете ни има.