Майстори на феи

Весела Фламбурари

Помня онези специални детски времена, в които фантазията ми не знаеше ограничения и виждаше светове във всяка особена пикселизирана шарка на фототапета (да, да, беше модерно пък), във всяка странна шевица на килима или не особено добре направен шев на дреха, като атропоморфизирах почти всяко скупчване на сенки и цветове в добри феи, зли магьосници и смели принцове и принцеси, търсещи истинския си път и съдба. На ум съм написала вероятно поредица, съперничаща си по обем с Енциклопедия Британика, и чак когато попаднах на Килимените хора на Пратчет, разбрах че в това си приключенстване по гъливерски не съм сама, и сме повече тези, дето виждаме паралелни светове, надничащи зад стръкчето мушкато на терасата. Или в лехите с ягоди на една специална градина…

Насред квартал, изпълнен с фабрики и творчество по калъп, е оцеляла една специална малка работилничка за кукли, в която не просто се произвеждат красиви фигурки, а се създава живо изкуство. От едната страна се възправя недоволния манифактурист, с огорчено сърце и изпълнена със завист душа, от другата го чака мистериозна личност – творител на завоалирани чудеса, до чието ниво на перфекционизъм и магия е почти невъзможно да се стигне. Но с една капчица вълшебство се променят правилата, и по силата на миниатюризацията, нашият уж лошковец се възправя срещу грешката си, и попада в света на една градска градина, населена от странни, страшни, ужасни, но и много, много красиви същества. И започва вихреното приключение в търсене на начин да се победи калъпа, за да се възроди индивидуалната прелест на малките очарователни недостатъци и уникални особености, които правят личност от всяко нещо, одарено по естествен или чародейски начин с душа.

С великолепни илюстрации и топли думи, сюжетът настъпва и престъпва страниците пред очите ви, говорейки на позаспалите деца във всеки от нас, шептейки и кикотейки се докато кара саксията да се превърне в могъщ, ако и доста саможив магьосник; капката, процедила се от чешмата да се прероди в малко пакостлив воден дух, а позавехващите ягоди да подскочат като яростни войни, защитаващи царството си от нашествие. Прекрасна история за дъждовни следобеди, когато дали сами, дали гушнали някой наследник или пухкав домашен любимец, ви се прииска да помечтаете за онова, което не е там, но е видимо за специалното детско супер зрение, наречено диво, естествено въображение. Времето между тези красиви корици ще е най-носталгично топлото, което може да ви донесе една книга. Позволете си това пътешествие във времето и ми кажете после дали усмивката случайно не е цъфтяла по лицето ви поне един ден след това просто ей така. Така обичайно става с добрите магии – действат.

 

Advertisements

Легендата за Мина, магиите и едно порастване

15181530_1356523207745598_5400273758212110341_n 190998_b 198340_b

За едно приключение в книги, пътуване в мисли и пристигане за началото на едно ново и още по-вълнуващо пътешествие – за Мина и магията на едно малко момиченце да вдъхне фантазия и желание за различност у попорасналата си приятелка от едно друго измерение. В няколко детски книги понякога спи повече мъдрост, отколкото в цели библиотеки заглавия за самоусъвършенстване на възрастни, когато са написани с обич и истинска топлота. За боярата, долната земя и израстването:

http://trubadurs.com/2017/02/02/mina-i-magiyata-na-edno-porastvane-revyu-20170202/

Премиера на Мина, магиите и бялата стъкленица

10517456_307673826094054_1505077066513798025_n

Първата ми среща с Мина бе преди доста години , когато още връзката ми с книгите бе леко изчервяваща и малко тайна – случайна, леко смутена… И възхитителна . Защото винаги е важно не само за какво четеш, а как е написано това, което четеш. В случая с Мина имате прекрасна история за деца и почти възрастни, сливащи се със света на магичното и нереалното по един красиво разказан начин, който оставя ярък спомен и едно усещане за топлина и удобство, като меко кресло, чаша идеално топъл чай, и от онези сладкиши, които всички пазим на върха на небцето си като най-невероятното нещо, докоснало сетивата ни.

Историята ще се хареса на децата ви – тя е динамична, написана близко до подрастващия разум, и все пак – толкова изящна и елегантна, без капчица претенциозност или помпозност, че ще стане любима и на всеки, който се смята за възрастен. Ако не сте се влюбили в Мина досега, ще го направите, ако се срещнете с Весела, особено на някоя от срещите и с малките и по – отрасналите и читатели. Не казвам, че имам голям опит с премиерите на книги, но премиерата на Мина си е събитие – спектакъл – среща с приятели, където границите между автор и читател падат още с първата усмивка на Весела и началото на някоя от неизчерпаемия запас весели приказки за злояди лами и самотни снежинки.

Весела е един от хората, които трябва да видите на живо, за да повярвате, че има и добри човешки същества, талантливи, обичливи и наистина стойностни. Да, знам, и аз не вярвах в тях, но създателката на Мина с трудната за произнасяне фамилия , е точно една от белите лястовици, които придават смисъл на идеята хората да са най-доброто създание на добрия свръх-разум отгоре. А Мина е нейното естествено продължение, с която просто трябва да се запознаете. Наистина, сериозно, трябва. Ако има поне едно дете около вас, в което вярвате, или поне ви се иска да излезе нещо от него, му подарете тази книга и ще увеличите шанса му да порасне наистина стойностен човек. А защо само да е за деца – и възрастни могат да се влюбят и вдъхновят от Мина и Весела, ако допуснат за секунда идеята за искрено и не искащо нищо в замяна добро.

Благодаря на Веси и издателство MBG Books, че направиха възможно повече хора да разберат за света на Мина, и силно, диво и хващащо за реверите и разтръскващо – увисващо на крачола настоявам да кажа : Искам и следващата, и по-следващата, и по-по следващата , и по-по-по…. следващата Мина, сега , веднага , преди минута! Или поне скоро, много, много скоро. Прочетете и я ще разберете защо.

Мина, магиите и ….

От Весела Фламбурари

Напоследък инфантилизирам в невероятни количества… Не, че не чета и нормални книги, ама като ми харесват детските какво да правя…

Обхвана ме една носталгия, едно навлизане в пределите на безумната детска фантазия, където си е страшно, ей… Страховито…

Детска книжка си е отвсякъде, да, но я препоръчвам за малко по – умните деца. Нормалните средностатистически дебилчета няма да и обърнат много внимание – няма жив елф, орките нещо са се загубили, обратите са лесно предвидими и няма ярко обрисувани батални сцени. Малкия пъпчивец или недорасляк, напикаващ се на пластмасовия стол в местния гейм клуб вече ще е изпсувал маниерно и ще си е избърсал носа с преднамерено презрение. Бой и магии за масите и това. Другото…си е друго.

Но въпросът не опира в историята, а в маниера на нейното разказване…

Харесват ми автори, които могат да рисуват приказни светове с умело подбрани думи, които не се разпиляват някъде между действието, нито удавят книгата в безумни описания на тичинките на двеста вида полски цветя. Лекотата на писане е нещо ужасно рядко срещано; нещо, което аз лично не мога, затова се изяждам от така наречената благородна завист всеки път, когато прочета изречение, смайващо с лекотата на „уловените във въздуха думи“.

Книгата е планирана да е трилогия. Уж втората част е излязла, ама я няма или свършва безумно бързо там, където обичайно търся. Едва ли е бестселър, но е малко великопне „нещице“, като сълза на изгубена в мрака фея, търсеща своето си, родно цвете. Ако понасяте подобни глупости спокойно – още една добра новина – в тази книга глупости няма. Добро фентъзи, маскирано като детска книга. За малко маскировката да се окаже твърде добра и да не се запозная отблизо с малкото шедьовърче на авторка с безумна фамилия. Ама аз съм упорит скаут на литературни съкровища и алчността ми за чужди думи няма равна на себе си.

Вярвайте в мен и в магиите. И двете ни има.