Вдъхновени от краля

king-cover-full

Да започнем с уговорката, че аз не харесвам Стивън Кинг. Да бе, знам –  кралят на хоръра, гранд мастър на ужасите, единственият откаченяк направил от вероятната си обсесия многомилионен бизнес (едва ли единствения, всъщност), но при Кинг винаги ми е било проблем неговата твърде силна натуралистичност в описанията на така противната за мен американска действителност (да, и САЩ не харесвам като концепция за живеене, или даже за посещение на екскурзия. Същото важи и за Русия. Донякъде и за България. А познайте от коя партия съм). Прекомерно достоверните гадории, които се изсипват върху главите на хора, които  ми стават болезнено антипатични от първата им дума, и ме карат да стискам палци на който и да рандъм демон, чудовище или дявол, пръкнал се от незнам си кой кръг на ада, при условие, че съзнавам вероятността и някой като мен да му попадне под слузестите лиги, някак си не е моето любимо нещо. И затова научавайки за този сборник се изпълних със съжаление, че това ще е една от малкото дракусни книжки, които няма да пипна.

Но за мой голям късмет съумях изненадващо да се се фрасна няколко пъти по твърдата глава и се придумах да се добера до симпатично дебелото книжле, спокойно можещо да съперничи на мамутските колекции от тематични разкази на Майк Ашли. И се потопих в свят, който нито ми опротивя, нито ме остави равнодушна, и всеки конкретен трибют към иначе отвращаващи ме сюжети на Краля, всъщност ме вдъхновиха даже да дам на оригиналите още един шанс. Но, уви, пак не ми се получи, и в моя свят тези български вариации на кралските ужасии си остават в пъти по-приемливи за вкуса ми от истинските. От близо тридесетте разказа само един някак не беше на място, или нещо твърде кингски ми дойде, но останалите са просто брилянтна подборка на великото ужасийно жури Цанев-Майналовски-Събев, които на финала дават също своя великолепен подарък за читателите, плюс един красив превод от духовния син на Лъвкрафт – Адриан Лазаровски за разкош.

Какво ви очаква зад страниците на сборника? Някои познати имена, но повечето, поне на мен, напълно непознати. Пред очите ви повеждат хорото ирландски разгневени духове от Александър Драганов; новоразбуденото То, готово да корми нови жертви от Александър Макелов; отмъстителния котарак Кристин, който мачка врагове и свои по-качествено и от автомобилната си съименичка от Нели Цветкова; мистични лъвове-ядачи на души от Слави Ганев; индианската еманация на злото насред царевичака от Страхил Събев; най-разкъртващия нашенски ужас за всички извънземни цивилизации от Андрей Велков (най-любимия ми текст !); магазинчето за най-необходимите неща на подлата човешка душица пък е завладял няколко автора по съвършено различни начини – Димитър Цолов, Дамян Рейнов, Коста Сивов; психологическата драма на жертвата, готова да отвърне на удара от Борислав Белдев; одумотвореният свръх-страх на родителите от Валентин Попов и Септембрия; оживели кукли-съучастници в мръсни престъпления от Виктор Тодоров; неназовимото зло от тъмнината от Владимир Ангелов; ледената смърт в едно излязло от границите на действителността градче от Георги Връбчев; вечното зомби – отмъстител на мръсници по родните пътища от Георги Христов; твърде добре мислещ свръх-робот убиец с желание за общност от Грандайзерн; оцеляващото напук на всичко детско съзнание, готвещо се да разцъфне в нещо твърде много по-плашещо от Димитър Димитров; умеещ да се връща във времето , но не по свое желание, нещастно изпускащ живота си чудак от Ивайло Иванов; заразата на дявола да не се простиш с живота си от Иван Атанасов; хлапе – чудовище , борещо се срещу (не)видими дракони от Мария Вергова, и още едно хлапе, което обаче не се дава (много често) на чудовищата от Диана Петрова; канибал с изящен ханибалски вкус към висшата кулинария от Марти Дж Марти ( свръх смущаващо нещо , което прочетох с паднало до земята чене ) ; демон-чиновник, нуждаещ се от баланс в душевния си акаунт от Николай Николов; и странността по кингски от Симеон Трифонов.

А за десерт ви очакват едно гневно клане по сценария , който е бил в главите на всички хлапета с патлаци , вършеещи из американските гимназии от време оно от Бранимир Събев; най-суицидно вдъхновяващото мече , напоено с мирова мъка и дестилирана човешка горчилка от Сибин Майналовски и хипер-алтернативно- вдъхновяващия модел за закъсали откъм срещи с музата творци от Явор Цанев, плюс злокобните стихове за Чайлд Роланд в превод на Адриан Лазаровски. Почти безупречна селекция на толкова високо ниво, че чак стряска. Още едно попадение в десетката, което ще ви е лична, непрежалима загуба , ако пропуснете. Да, толкова е добро.