Колийн и Приемите на мисис Ървил

Ванина Данова

Трогателни не много малки детски книжки, напомнящи до известна степен като ефект на Тайната градина и Мили мой Мио – леко те натъжават и оставят в не особено здравословно меланхолично състояние. Поне мен. Не пазя положителни спомени от нарочни порастващи текстове, принудили ме да се замислям на тленността и човешката природа на крехката възраст от 9-10 години. Нито като дребно хелсче, нито като голяма и достопочтена Анна Хелс съм била почитател на обикновените човешки истории, с уж приказни елементи. Но пък много хора ударно почитат този вид смътна детска литература. И за тях нещата на Ванина Данова може и да се окажат приятни. Може би малките феи ще им се сторят не толкова дразнещи и мърляви, децата – не така противно пасивни, а възрастните – не тъй кисели и смотани. Предполагам за основния си таргет от  несъзрели четвъртокласници Колийн и мисис Ървил биха станали, ако не любимите, то поне приятно запомнящите се неща от детството , но порасналият ми псевдо детски мозък ги отхвърли апатично, и безусловно. Което не е чак такава лоша оценка, хайде сега. Всеки сам открива магията на думите, при мен точно тези не подействаха.