Вампирът

Том Холанд

Ето така трябва да изглежда една книга за вампири – без сладникави „о-боже-колко съжалявам , че трябва да пия кръв“ герои, без вълци, кръвопийки и смотаняци в крехка тийнейджърска емоциална и фактическа възраст,  без захар, без розов хепиенд, без – и те живели наистина завинаги все така щастливо… Глупости. Помислете над следните идеи : вампиризмът е  вселенска сила и душевна болест едновременно, вид много тъжна лудост с крайно ясни физически изражения. Вампиризмът и вечността са си занимания самотни, и често потресаващо грозни. И най-великият ум и талант покрити с три слоя кървава боза си се превръщат в …е, хм – кървава боза. Зад красивото лице на вампира стои неприлично уродливия инцест и консумиране на роднините. Превръщането във вампир, не винаги е съчетано с бляскава кожа и остри зъби, ами си е вариант на таласъмене, зомбиране или вечен живот само по преценка на превръщителя, при който има силен намек за особено демоничен и не точно земен произход. Великият Байрон влюбен и изгарящ по великия Шели, в объркана смесица от глад, преклонение и въобще неприкрита , и даже симпатична, бисексуалност. Колко още абсурдно оригинални идеи ви трябват , за да се впуснете в издирване на апокрифната мъжка версия на Интервю с вампир , тъй по-крайна и разтърсваща те в мрачните си сенки, където обичайно те чакат зъби, нокти и  прочие пренеприятни обичайни аксесоари на вечността?