Специални поръчения – Вале Пика и Декоратор

Борис Акунин

  

Две части от една история, изцяло противоположни, стряскащи и ненормално добри. Както винаги, изненадващо акунистко-перфектни.

Вале Пика е откровен трибют към Арсен Люпен – весела, лека история, без трупове, кръв и ужасии, само гениалнечене и съперничество на изящни умове, макар и водени от различни подбуди. Кратка, стегната и въздействаща на най-позитивистко ниво, по гаврошовски занимателна и андрешковски будеща съпричастност история, със симпатични ведри герои, които дори на вездесъщия Фандорин се харесват достатъчно, че да избегнат дългата ръка на закона с усмихната благословия ерастова. Досега толкова незаангажиращ текст от Акунин не бях срещала, а беше някак нужно за момент да се отдалечим от историческата образователност и изящна постройка на логически игри със залог нечий живот или смърт. Но след светлината много, много бързо идва и тъмната страна.

Декоратор е недовършената история на Джак Изкормвача с руски корени, гнусна, противна и кървава, изродска, прекомерно образна и мрачна. Едва ли можеше да е по-различна от Валето. Ако главния лош в Смъртта на Ахил ви се е сторил страшноват социопат, то тук говорим за прецизен откаченяк, какъвто и в десет сезона на Отдел за специални разследвания няма да му хванат спатиите до последния миг. Фандорин все пак се справя , разбира се, но каква цена плаща, не знам дали си струва.За пръв път усещам почти постигнат баланс в сложноватия живот на нашия красноват Поаро руски, но за свръх специалните празникът не продължава дълго никога.

Колкото усмихваща бе Валето, толкова отчайваща е Декоратора. Толкова различни и невероятно силни по безкрайно отличаващ се начин. Горкият Фандорин, между тъмната и светлата половина на света, той може само да размисля и да оставя животът да тече някак покрай него, като му остава само да брои загубилите се и отишли си с различна доброволност обични нему хора. Чудя се кога самотата на нашия красив гениален принц ще му дотежее до обръщане на полюса на мотивацията му да продължава да крачи на страната на доброто. Но дори и като злодей, Ераст ще си остане най-доброто попадение в литературните герои, които се опитаха да спечелят сърцето ми досега. И продължаваме…

А, да, ЧРД мое главно Его, мой аз – прим, мое тяло в настоящо превъплъщение. Грижи се за себе си повече, че ми е трудно да чета толкова , колкото ми се иска, когато си смъртно уморена и ми мрънкаш, че ти се спи, а кафето не действа. Забий си нослето в нечий котешки пухкав тумбак и всичко ще бъде отново наред. Фандорин ни чака.

Advertisements