Пепел от мрак

Валентин Попов

pepel-ot-mrak-ccc

След Нощта срещу ноември е време за нова среща с добрия зъл хорър в лицето на Валентин Попов, този път като част от колекция Дракус, която за пореден път улучва в голямото червено сърце на мишената с качествена българска литература. Макар че началото е меко казано странно, с няколко по-скоро социални, отколкото ужасяващи разказа, където чудовищата са просто хората от ежедневието ни, ритъмът бързо набира скорост, и върху читателя връхлитат вещици, пухкави деца – кръвопийчета, извънземни стриптизьорки, кръвожадни молови аниматори, психарски колекции, демонични индианци, френски дяволи и още десетки други странни, симпатични носители на смърт, с които не искате да се срещате, освен на хартия.

Страхотни идеи, доволни количества кръв, писъци и прекършени животи, рядко наличие на добър край, и гарантирано смущаващо чувство на милиард мравки по гръбнака след края на всяка история.  Най-ужасяващото нещо във вселената обичайно се оказват малките пеленачета, криещи доста интересна семейна история; музиката на цветята е последната мелодия, която ще искате да чуете в живота си, а разликата между вечен живот и неживот е обикновено едно объркано извънземно съзнание. Признайте, че вече сте заинтригувани. Препоръчвам за четене в мрачни и дъждовни вечери, когато страхът някак по-лесно заема мястото до възглавницата ви. Като днес например, ще се намерят ли доброволци за понацапване на долно бельо, anyone?

Нощта срещу ноември

Валентин Попов

20703737

Издателство Гаяна е едно от малкото с наистина качествен и обмислен подбор на заглавия, които ме интересуват в по-голямата си част. Непознати , поне не и масово , имена , на талантливи автори, с достойни за публикуване и четене без никакви резерви текстове, и с приятно оформление без забележки от страна и на най-киселия и излишно взискателен читател. И ето и поредното им попадение, което до колкото знам е отчело – и то напълно заслужено – доста добри резултати като продаваемост – хелоуински настроенaта Нощта срещу ноември на Вал Попов.

Малък сборник от  хорър разкази или такива с подчертано неочакван край, с герои от митологии, кошмари, видения и мечти , сюжети разкриващи цели вселени тъга и болка за няколко малки странички време. По принцип аз съм от хората, които не харесват твърде много кратките форми, било то цели текстове, изречения или даже думи. Ами словохолик съм, и туй то. Но Валентин е един от малкото автори, които наистина знаят какво се прави с кратките неща – краткостта на изказа е добре ситуиран акцент, простотата на думите опростява сюжета до степен на първично разбираем страх, а малкият обем му стига напълно да не остави нищо недоразкрито или пречещо да се усети идеята.

Сега, има една повтаряемост в една част от разказите, където накратко нашето момче среща някакво готино момиче, което се оказва вампир, самодива – вампир, чудовище – вампир, нещо си вампир, и му източва днк-то в течна форма, и след това си тръгва доволно и гледащо предизвикателно на читателя, който почти усеща едни топли устни върху сънната си артерия. Доста пиперливите сцени също може би ще дойдат на някого малко в повечко, но това си е предполагам въпрос на личен вкус , и визия за това дали е нужно или не секса да присъства в някои видове текстове. Но когато същите са наистина много добре написани всичко може да се прости, и ордите призраци, демони, върколаци и обичайно-необичайната свръхестествена гмеж ще накарат коленцата ви да поомекнат и да започнете да гледате по-внимателно към тъмните ъгли, притворените шкафове и детските сънища. Което е и смисъла на хорър литературата – да ви подготви за невъзможното, което лесно може да стане твърде реално.