Ангелите нямат криле

Валентин Попов – Вотан

След сборниците посветени на хелоуински нощи, парчета изстинал мрак и пътеки между измеренията на не-реалността, в ръцете ви е последната компилация ужас, излязъл изпод перото – или клавиатурата на Валентин Попов – Вотан. И възторжената възходяща линия на качество, изразяващо се в  пълноценност на героите, оригиналност на сюжетите и непредвидимост на туистовете, тук е повече от осезаема. Когато хорърът ти носи онова специфично задоволство от добре разказания и облечен в тежките лепкави дрехи на писъците страх човешки, ех…

Двадесет и четири ръце се протягат към сърцето ви, и го смачкват в хватката на безмълвния вик, онзи, който бива погълнат от векове атавистични инстинкти да не се навлече злото върху цялото племе. Ноктите на вашето унищожение могат да имат практически всякакъв източник – обсебените ви от нечисти сили собствени наследници, клошарите – пътешественици между измеренията, тотемните животни на един погубен древен народ, прокълнатата душа – предателка на своите или призрака на възмездието, ако и същият да е на заклет насилник, щото понякога справедливостта намира странни начини да достигне жертвите си.

Трупоядни таласъми, кръвожадни самодиви, острозъби русалки, човекоядни бебе-зомбита, немъртви вещици със задължителни зеленооки котки – изборът от средство за унищожение, или спасение, според гледната точка, е повече от богат. Спасителите в интерес на истината рядко идват навреме, ако въобще дойдат. Ако нещата започнат да стават неприятни до степен на гнусни с много крещене – вероятността да се подобрят вече не съществува. Независимо дали сте в дълбините на ада, в дивите джунгли на пропаднала държавица или някъде в бъдещето на подобие на планетата ни, изходът все така се мержелее толкова близък, а всъщност недостижим.

Богове, кралици, твърде жизнена природа или хора с прикрита зад маски безчовечност, а може и обратното – такива, които гордо я веят пред уж по-нисшите в ролята на жертви – можете да избирате своя палач, но не и да бягате от ролята на жертвен агнец. Толкова начини да умреш, да убиеш, да прегрешиш, да измамиш съдбата и нейната равновесна природа. Брилянтно описани пътешествия отвъд и встрани от живота, от смъртта, от реалността. Почти легенди, почти градски слухове, но някак звънящи вярно на вътрешното аз, знаещо най-добре къде страхът живее. Позволете си едно пътуване към себе си и всичко, от което някога в частица от душата си сте били поне за секунди в някой сън от ранни зори.

Advertisements

Брод през световете

Валентин Попов – Вотан

7841759_b

Винаги се радвам на всеки нов сборник или роман от български автор в моите си селения на фантастичното, фентъзийното и даже понякога откровеното плашещото, което ни подготвя за вероятния сценарий на нападение от зомбита или някаква друга зъбата гад, която кротко клечи между токчетата и колекцията ми от чанти в гардероба. Затова и Брода не избяга от радара ми, радвайки ме, че видиш ли – все повече издателства се осмеляват да включат и такива заглавия в програмите си, при какви условия обаче – за това не смея да питам, но тъй като авторът е член на клуб Лазарус, подозирам винаги наличието на позлатени папируси, разписани с кръв. Но пък си е заслужавало.

Можете да си представите книгата като мен – пред очите ми непрестанно стоеше един доста зает в професионален план демон, описващ наблюденията си и работните задачи в няколко измерения едновременно, и то с вдъхновението на напълно отдадено на тъмните дела създание. Утрото настъпва в компанията на призраци, тръгнали по пътя си към отвъд, незнаещи, че в края ги очаква отново сивотата на изпитанието наречено тук и сега. Духове на вълшебни създания, на обикновени души, на есенции мъдрост, или чиста магия – нетленните се носят на талази в утрешната мараня, не настояващи да им бъде отдадено някакво физическо внимание, извън това, което така или иначе ще си вземат.

По пладне се върши откровено демонската работа – изпълняват се желания. Искания за забавление, за смърт, за спокойствие, за любов – всяка недоизказана молба, отправена в неподходящия момент, бива чута и изпълнена, но не по правилата, които евентуално биха донесли усмивка, ненарушена от предсмъртен гърч. Вечер е още по-заето, човешките слабости надигат глава, и печелят битка с поуморените от дневното бдение добродетели, и завист, обида, страх или страст водят душите към смъртните грехове, които така нежно стоплят неизброимите дяволски сърца. А в полунощ излизат истинските чудовища, навлекли временни костюми на хора, и понякога носят справедливост, друг път – просто глад, и разликата между ловец и жертва е твърде осезаема в момента, когато крайници започват да валят като есенни листа около нас.

Различна колекция, с някои противоречиви за вкуса ми истории, но изцяло подчинени на хорър вълната, разлистваща книгата на човешкия ужас и представяща изкривените лица на неговите жертви, неподчинени на място и време, а само на болка и мечта за милостива смърт. Подгответе се за изпита си отвъд, и за възможните начини да изгубите напълно буквално главата си, защото никога не се знае кога някой внимателен и работлив демон ще обърне взор към вас, изисквайки да крещите така, че да се чува в няколко свята едновременно. А не искаме да се излагаме пред чужденците, все пак.