Нека ти разкажа/ Приказки за размисъл

Хорхе Букай

Ми… какво да кажа ( почес, почес) ..как да се изразя…разбираемо е защо Букай е толкова читаем и успешен автор – всеки обича приказки, хеле ( или хасъл, не съм много сигурна коя дума ми се употребява ) по-кратинките и с ясна и недвусмислена поука, ама… то това смляното и изплютото от много време го наблюдавам с опротивяващо лицево изражение, че не е за мен. Вече. Спрях да чета Коелю, защото взе да смила всичко на прекалено дребно, щото нали да премине по-лекинко някак си през гушките на наивитетните си, уморени, мързеливи, изпростели читатели, за които Алхимикът, Символът и Здрач са си върха на върховитата върхова върховенствена литературна култура. Та…книжнина за масите. Колебая и се още на Писма до Клаудия, ама това щото все се надявам на чудо. В усещанията си Като например да се зарадвам на лесно смилаема фибрилантна духовна храна. Тцъ. Или тръцки. Зависи. Няма да е. Да, не, не знам….