Брод през световете

Валентин Попов – Вотан

7841759_b

Винаги се радвам на всеки нов сборник или роман от български автор в моите си селения на фантастичното, фентъзийното и даже понякога откровеното плашещото, което ни подготвя за вероятния сценарий на нападение от зомбита или някаква друга зъбата гад, която кротко клечи между токчетата и колекцията ми от чанти в гардероба. Затова и Брода не избяга от радара ми, радвайки ме, че видиш ли – все повече издателства се осмеляват да включат и такива заглавия в програмите си, при какви условия обаче – за това не смея да питам, но тъй като авторът е член на клуб Лазарус, подозирам винаги наличието на позлатени папируси, разписани с кръв. Но пък си е заслужавало.

Можете да си представите книгата като мен – пред очите ми непрестанно стоеше един доста зает в професионален план демон, описващ наблюденията си и работните задачи в няколко измерения едновременно, и то с вдъхновението на напълно отдадено на тъмните дела създание. Утрото настъпва в компанията на призраци, тръгнали по пътя си към отвъд, незнаещи, че в края ги очаква отново сивотата на изпитанието наречено тук и сега. Духове на вълшебни създания, на обикновени души, на есенции мъдрост, или чиста магия – нетленните се носят на талази в утрешната мараня, не настояващи да им бъде отдадено някакво физическо внимание, извън това, което така или иначе ще си вземат.

По пладне се върши откровено демонската работа – изпълняват се желания. Искания за забавление, за смърт, за спокойствие, за любов – всяка недоизказана молба, отправена в неподходящия момент, бива чута и изпълнена, но не по правилата, които евентуално биха донесли усмивка, ненарушена от предсмъртен гърч. Вечер е още по-заето, човешките слабости надигат глава, и печелят битка с поуморените от дневното бдение добродетели, и завист, обида, страх или страст водят душите към смъртните грехове, които така нежно стоплят неизброимите дяволски сърца. А в полунощ излизат истинските чудовища, навлекли временни костюми на хора, и понякога носят справедливост, друг път – просто глад, и разликата между ловец и жертва е твърде осезаема в момента, когато крайници започват да валят като есенни листа около нас.

Различна колекция, с някои противоречиви за вкуса ми истории, но изцяло подчинени на хорър вълната, разлистваща книгата на човешкия ужас и представяща изкривените лица на неговите жертви, неподчинени на място и време, а само на болка и мечта за милостива смърт. Подгответе се за изпита си отвъд, и за възможните начини да изгубите напълно буквално главата си, защото никога не се знае кога някой внимателен и работлив демон ще обърне взор към вас, изисквайки да крещите така, че да се чува в няколко свята едновременно. А не искаме да се излагаме пред чужденците, все пак.