Мрак и светлина – Повелителят на зората и Брегът на гибелта

Питър Дж. Тайлър / Пламен Митрев

Отново изпадам в противоречие със себе си…Аз съм ревностен почитател на българско фентъзи, чела съм всякакви глупости и наистина много добри неща, но за първи път преглъщам мъчно всяка страница от две тънки книжчици, които при всеки друг случай бих обожавала, тъй като са в моя най-приказноват стил на мечове, магии и корави копелета. И това, защото случайно открих, че авторът е абсолютен изрод и насилник, останал ненаказан близо двайсетина години. Който се интересува да му напише името в гугъл и да стиска зъби. Просто бях потресена как автор, чиито герои са толкова ясно определени като тъмни или светли с всички прилежащи качества и свръхвъзможностти, които се полагат на съотвения клас, със стил приятен, четивен и динамичен, малко твърде мъжки откъм герои, но пък образен, без да е пошъл и просто забавен, и то по лек и наистина симпатичен начин, може да се окаже такъв изрод. Полагам всички усилия да отделя качествата му като писател, които поне аз усещам, дори и с промито фентъзийно мозъче, от реалната му личност, но почти не успявам. За пореден път реалността ме плеска през челцето , демонстрирайки ми безотказно какви животни са хората. Изчетох сума ти други съвети и описания, как книгите нямат нищо общо с реалния Конан и Хауърд – е, аз оригиналите не съм чела, така че чисто непредубедено можех и да харесам твърде силно този образец на наистина наивното героично фентъзи, но в крайна сметка ми е някак виновно, че съм го чела. Дайте ми примери за гениални писатели, които са изроди в живота, та поне малко да ми стане по-добре, моля!