Борджиите

Мишел Зевако

Класически рицарски роман на над 100 години, носещ цялата прелест и наивитет на младостта , съчетан с ясни намеци за инцест, лудост, убийства, похот, доволно количество смърт от военни действия и тук-таме разлетели се парчета тела. Е, не е като Юисманс, но се доближава. Имам чувството, че съм чела книжката преди повече от десетина години, но чак сега усещам прелестта на съвършеното темпо на действията в историята, крайните образи на супер добрите и супер лошите, изградени плътно и страстно до степен, че наистина да влезеш активно в повествованието и да ти запука за съдбата на хартиените герои. Даже има и романтична и абсолютно чиста любов , противопоставена на възможно най-долната похотливост  и мерзост, потънали в кръв, и страшно екзотичното напоследък чувство за чест, когато жената, която бива обезчестена предпочита смъртта пред живота с петно върху името. Много екзотично наистина. В по-голямата част от времето имах чувството, че става въпрос за либрето на опера, тъй като на моменти почти чувате и виждате героите да се влачат по сцената , вайкайки се силно на италиански и заемайки всички задължителни, но все пак епични, актьорски оперни стойки и гримаси. Дори и така да е, това си остава една доста интересна хартиена опера, заслужаваща си всяка минута в света на Зевако.

Advertisements