Безсилието на всемогъщите

Хайнер Ранк

6_200

По принцип нямам особен вкус към утопии или антиутопии, и въобще всичко, което ти размахва голям пръст пред очите, и назидателно дудне „Ако не бъдете послушни и продължавате така, ще ви се случи случка“. По тази причина пропускам много класики и модерни хитове, но проклетия ще – бъдещето на Земята след хилядолетия, ако не включва мечове и мускулест Конан, не ми го хвалете. Но тази книга попадна при мен по шопинг случайност, подведена по корицата естествено, която въпреки давността си , изглежда наистина учудващо много прилично, ако и да не е  съвсем точна относно реалните очаквания към текста, които събужда. А той е много добър – малко философски, малко психологически, плюс антропология на неземния вид за разкош, въобще всичко, което може да ви помогне да харесате книга, която иначе бихте подминали без секунда забавяне.

Абсолютно непознатият ми Хайнер Ранк ни запраща в нов свят с пет луни, от Земята и следа няма, жителите – хуманоиди са евгенистично изменени добряци, и са в непрекъснат купон със здрава извънземна пиячка, стотици видове щастливи хапченца, супер тела, способни на крайности без наличие на морални и ограничения, и обслужващ персонал от сини и розови биологични андроиди , дишащи , за да служат на господарите си хора. В този рай се събужда един истински човек, с шепа сбрани спомени от земното си минало, и се сблъсква челно с цяла нова цивилизация, издигнала удоволствието в култ, без следа от желание за развитие, прогрес или промяна, а само с ищах за секс, наркотици и шантава аналогия на рокендрол с миризми. И разбира се , естествената човешка природа все ще намери кусур и в най-идеалната фантазия, та главният герой взема да поразруши идиличния строй, като естествено първо оголи разложението зад прелестните цветове на повърхността, и намери учудващо лесно  някой и друг недоволен от идеала местен индивид, който да му помогне в разрушително – спасителната кауза.

На някои няма да им хареса особено силната адаптивност на нашето момче сред диаметрално различната среда, абсурдна на всичко, в което е грижливо обучен от своя обществено- задължаващ строй, опиращ се на невалидни на тази планета термини като училище, семейство , работа и дълг към другите. Всъщност това е едно от любимите ми неща в която и да е книга- вземаш някой типаж , който като нищо може да ти е съсед, и го въздигаш в различна реалност до способен да оцелява на макс император на планетата. Най-малкото звучи някак ласкателно и окуражаващо, че се в някое измерение и ние ще имаме шанс да сме безусловни господари заради собствените си качества. Книгата е изпъстрена и с много диалози, изпълнени с интелектуалничене и философстване върху търсенията и задълженията на човешката единица в обществото, които обаче нито са дразнещи, нито архаични като звучене, а някак логични и мъдро – близки до мислещото читателско съзнание. Въобще зряла, динамична и предлагаща много дълбок поглед върху разбираеми въпроси книга, която учудващо за самата мен, взе че ми хареса много. Пожелавам си предрожденно повече такива книжни изненадки и за в бъдеще.

Advertisements