Баркодът на Сизиф

Стефан Кръстев

barcodat-na-sizif

Какъв роман е това? Психологическо изследване на най-тъмните и зловещи за самите нас кътчета на душата? Любовен роман за чувствата между хората, но осъзнавайки, че най-големите любовни истории се случват не навън под звездите, а някъде отвътре, между обиталищата на сърцето и душата, и онова, което ни прави нещо повече от сравнително умни бозайници? Дистопична фантастика, описваща времена, не особено далечни от сега, издигащи технологиите и прагматизма на пиедестал, в чието подножие тъжно ронят сълзи книгите, физическият контакт и непредвидимостта на емоциите? Или всичко, или съвсем различен експеримент на междустилие, описващ кошмар, сюрреалистично видение или лично проникновение за есенцията на съществуванието, оказала се доста мазна и горчива субстанция… Отговорът е личен.

Когато човешкото непостоянство отстъпи на технологичното равновесие, дали хората ще загубят статуса си на хомо сапиенс, и ще преминат на друго еволюционно ниво с хладна и премерена оценка на живота и страха? Всъщност не, нашите си слабости ще прегреят всяка синхронизирана система от правила, и накрая отново ще има недоволни и ревящи от сбъднати мечти. Загубваме художествената литература заради нейната недействителност поради бъг в системата. Или нарочно действие, целящо да изчисти тъжните хормонални дисбаланси и меланхолията по неосъществените желания, които всяко едно бягство от реалността в неговата книжна форма рано или късно носи на клетите читатели. Един се опитва да промени живота си, колкото и да е идеален. Една иска да има живот, който не е идеален. Събират се, почти. Появяват се книжните хора. Които са може би читатели, оживели книги, призраци на одухотворени от сънища литературни образи, или всичко наведнъж. И са красиви, нежни, почти всесилни демони, раздаващи безмислено щедро своя уникален диапазон от емоции. Но дали книжните емоции са реални? А важна ли е реалността в един почти виртуален свят?

Работните ни осем часа на ден можем да изберем напълно безплатно да проспим безпаметно,  само прибираме заплатата си на първо число. Виртуалната мрежа е по-осезателна от всякога, имитирайки телесни усещания и страсти до абсолютен перфекционизъм, със способността да контролираме по-смущаващите моменти като вселенски режисьори на божественост. Приятелите ни са онлайн, но са приятели. Съпрузите ни са офлайн, но могат да са ни близки само в мрежата. Живот навън има, и бива разнообразен от екзотични импланти, позволяващи ни да чуваме само истината или да виждаме само красотата. Светът е лишен от престъпления. Е, не точно. Винаги има изпаднали от влака, за които тази прекрасна утопия е всъщност апокалипсис под прикритие. И те живеят живот близък до нашия сега. Дали е наказание, или свобода, да не бъдеш в идеалната система на безкрайните, но винаги реализируеми  невъзможности?

Историята се разказва през устите на странни диаболични образи, преминаващи в калейдоскопска стъпка около центъра на не-избраното, но поисканото от все сърце. В един роман се сливат десетки разкази за удивителни съдби, които натъжават, удивляват, смущават и размислят, понякога дори едновременно. А вътрешният ни крах става материален, колкото и духовен, и съвсем, съвсем унищожителен за онова така идилично понятие доброта. Светът навън не е по-страшен от света отвътре. И сизифовски мъки ни чакат тези, които решаваме да се борим срещу системата, като не се нареждаме овнешки сред онези, които организирано се борят срещу нея. Само личната, спонсорирана от персоналната ни вътрешна сила битка има някакъв шанс срещу действителността. Не, няма да е по-лека, само по-смислена тази война. Понякога. Пътешествието със самите нас не може да е лека история, и тази не е. Но е нужна, за онова вътре, което мисли и ще продължи напред, когато телесното изостане. За смелите изследователи на светове, имплодирани вътре в душите ни.

За още от книжните вселени на Стефан – прочетете тук: http://trubadurs.com/2016/05/11/anna-hells-njam-svjat-stefan-krystev-20160511/

Advertisements