Дяволски души

Барбе Д’Орвили

ddushi2

Особен малък сборник джобен формат, който ако беше подвързан в червена кожа с изящен копринен разделител, щеше да ни пренесе в тъмна топла библиотека, с бумтяща камина и махагонени лавици, изпълнени с мистични томове познание. Събрани клюкарски истории с тъмен уклон на добрия стар чичо Барбе, който от първото изречение те удавя в своето сладкодумие, подкрепено с чаша тъмно плътно вино, и на раздумка ти подшушва истории за отдавна измрели съвременници на крале и папи, вършели най-малкото неприличия, несъответстващи нито на етични, нито на морални или богобоязливи норми за времето си. Героите на Д’Орвили са красиви и смели дами, живеещи в съвсем свои си светове, където заради любовта на смели безразсъдни хусари са готови да отровят младите си съпернички, дори и същите да са собствените им дъщери, или заравят тихо под цветен покров плодовете на страстното си незаконие, което им нашепва през нощите за собствените им престъпления, или съвсем гордо носят прозвището отровителки и детеубийци, доказващи , че щастие може и да се гради върху чуждото нещастие , а даже и върху нечия смърт.

Предизвикателство към обществото, порядките, Бога – героините  тук са безстрашни и хладнокръвни, дори и в смъртта си, обичайно внимателно и детайлно планирана като отмъщение и наказание към видените през очите им като низши духом ухажори. Като древни Кали – богини , носещи се през обвивката на телесното си аз за малко, оставящи не просто следи, а кървави белези от съществуванието си, преследващи любовниците си в сънища и мечти, далеч след физическия си разпад. И все пак няма нищо фантастично, или мистично в нито една дума – всичко се базира на човешката жестокост и безумие на класите, вредните очаквания и погрешното образование. Паноптикум от съдби, представен сред порой от думи и бляскави социални описания на цели вътрешни емоционални светове и представители на уж познати ни народи, отдавна забравени във световната официална история.

Френските книги винаги са малко по-особени и странно усещани след прочит – сигурен си, че си прочел нещо безкрайно значимо, думите все още звънят в ушите ти, но някак ти се иска да погледнеш встрани и да усетиш нещо малко по-разбираемо. Може би текст на зрелостта, който се оценява след определена наситеност с горчивина и разочарование. Може би.

Advertisements