Атрекс

Сю Чарлз / Снежана Неделчева

KVZR-KBF-0012

Кой да знае , че в не особено далечното ни минало се е криела истинска фентъзи майсторка като Сю Чарлз – е, по-точно Снежана Неделчева, сменила името си с англиканско звучащ псевдоним, за да можем да преодолеем дълбоко вкоренените си навици да мразим всички нашенско и родно в писмена форма. Е, поне преди двадесетина година беше така. Та със задокеанско звучащо прозвище и великолепна шарена корица, която няма нищичко общо със самата история, пред вас се разгръща един приказен свят, в който обаче познатите ни герои са лекичко подивели, надушващи вероятно съвременността през порите на разделителя между реалностите, и по пратчетски правят щуротии и се замесват в проблеми, по-големи от възможностите им да ги разрешат.

В центъра на събитията е един симпатяга, с особено силна амнезия и странен набор от обичайни и необичайни неща по джобовете, който учудващо добре се справя със ситуацията и проявява майсторско ниво на адаптивност. Освободен от условностите на образованието и нарочните архетипни образи, той ведро се сдружава с таласъми, вещици, дриади, говорещи котаци и всякаква гмеж от разбойници и приказков пълнеж, изпълнявайки неясната заръка да намери принцеса, полегнала зад бархетни завески, под картина с особено грозен бъдещ тъст. По пътя се сблъсква с няколко избягали от историята ни образи, къде познати , къде – обичайни рандъм селяни, използващи рационалността на ежедневното ни битие , за да намерят своят специален момент в безвремието на очевидно нечие откачило въображение.

Историята се развива много леко и приказно , омесвайки елементи от стари митове, псевдо история и  повеи на супер технологии, като разни работи от сорта на пътуване между измеренията, пренасяне на разум в различни тела, реверсивност на физическото състояние , и прочие напълно магически си откъдето и да ги погледнеш нещица, които симпатично лесно се обясняват къде като технологично постижение, къде като плод на усилията на много активна и злобна група грубичко пипащи джинове, дяволи и прочие рогати , пълзящи и летящи демончета . Атмосферата е наситена с приятно чувство за хумор, умерено и ненатрапчиво; главните действащи лица са добродушни и с онази искра на родени приключенци, с които не може да ти е скучно, а финалът е напълно неочакван и така смущаващ с деус екс макина момента, че те кара да се оглеждаш гладно за продължение. Каквото няма. Но и само одисеята на странния почти – човек Атрекс ще свърши работа, като ви донесе някоя и друга усмивка, и едно приятно изкарване на горещо-бурен почти летен следобед с удоволствие. Поне при мен беше искрено такова.