Левиатан

Скот Уестърфийлд

Представете си стиймпънк вселена, в която първата световна война се води между фракциите на механиците – изобретатели на гениални машини на пара и тесла електричество, и биолозите – откриватели, отдали се съвършенни генетични експерименти, чиито плодове са на толкова много средни цивилизационни нива, че на човек свят ще му се завие от идеята за гигантски създания от плът и механична маса, изправили се срещу чудовища от метал и ужасно напреднала технология от нашето неосъществено бъдеще. Но нравите са си викториански, жените са все още едно стъпало под мъжкия пол, особено като стане въпрос за армия, флота или авиация. А тук става въпрос за всичко това, защото все пак за война говорим, ако и да е такава, която приключва преди милионите жертви да намалят човешкото население на що-годе приемливо ниво.

Личната история на случаен кадет на въздушните британски сили, състоящи се основно от огромен летящ кит пълен със своя си лична флора и фауна, се обърква с тази на австрийския престолонаследник на онези клети благородни хорица, дето и тук не ги подминава атената в Сараево, макар и с други средства и мотиви. Заражда се едно искрено приятелство, докато се решават проблеми в световен мащаб, лети се из цялото земно кълбо, засичат се с Тесла, Панчо Виля, Пулицър, последния османски султан, наследничката на Дарвин и още цял куп известни имена от историята, намесили се по малко странен, но някак достоверен начин в хода на събитията и в това измерение. През Европа, Азия, Русия и Америка, пресичайки пътя на зловещи биологични абоминации и технологични извращения на гениалността, едно пътешествие намира своя апогей сред битки и безумни соло акции с винаги минимален шанс за успех. И в средата е приятелството, а може би и любовта.

Скот Уестърфийлд създава една бляскава история за подрастващи с огромна фантазия и гениални идеи за вариативността на вселената ни, която хем някак обучава неусетно в една история, много близка, макар и леко различна, до нашата тъжна такава, хем възпитава в читателите качества на истински, отдадени на кауза и приятелски морал хора по онзи лекия начин, дето има най-голям шанс да влезе в главата на така деликатно облъчвания индивид. Страхотните илюстрации допълват шарения образ от зъбчати колелца и изродени генетично клетки, с който се сблъсквате още в невероятните корици и вътрешните пълноцветни пропагадни плакати, имитиращи безупречно безмилостните карикатуристи – критици отпреди повече от век. Така че очаквайте визуално и вербално емоциите да преминат с тесла скорост през умовете ви и да спрат някъде в сърцата ви, ако там разбира се, се крие някой нереализиран пътешественик – авантюрист, който няма нищо против да помисли малко върху различността на историята като възможност за добро преживяване. Стимпънк форевър!

Advertisements

Нощния градинар

Джонатан Оксиър

След странната история за слепия принц на просяците Питър Нимбъл, Оксиър ни подарява още една мрачна приказка, този път много напомняща на Флорънс и Джайлс на Джон Хардинг или Примката на призрака на Хенри Джеймс. Класическа викториана, с призраци, злокобни замъци и обеднели благородници с повече тайни, отколкото могат да понесат. Две ирландски хлапета, бягащи от големия глад се озовават в благодатни земи, но не и за тях. С техния реално несъществуващ късмет след бурно пътешествие по море, завършило с изчезването на родителите им, кандидат сирачетата биват ангажирани за прислуга в отдалечено имение с повече от лоша слава. Нещо изпива силите на обитателите му, хранейки се от душите и телата им и може би има общо с огромното мъртво дърво на двора, до което има подозрително количество хълмчета с немъртви обитатели. А странната разказвачка на приказки, които твърде лично се възприемат от всеки, който ги чуе допълва прекрасно картинката на „има нещо гнило в странната пасторална пустош дето не е Дания“.

Малките герои на Оксиър са истинското му съкровище – независимо от годините или историята си, те са адаптивни, креативни и оригинални, преждевременно пораснали, но опазили най-ценното от детството – безкористната доброта и стремежа към справедливост на всяка цена. Влюбвате се в тях от първите им думи, и оставате техни верни и всеопрощаващи приятели дори и в най-тъмните им грешки. Околните никога не са напълно отвращаващи, напротив. И най-големият антагонист, в случая имащ много общо със странното дърво, има своето напълно човешко основание за всяка своя стъпка, и тя е обичайния стремеж към красота и вечност, мечтата на всеки творец. А жертвите са жертви първо на своите сънища и незавършени приказки, и чак след това на суетата или гордостта. Магията е пропита във всяка глътка въздух, и макар че магьосници практически няма, освен един среднощен градинар на живот, усещането за диво и тъмно вълшебство прозира от всеки ред и се крие зад всяка запетая, стряскайки особено силно на многоточията…

Наполовина готически, наполовина тъмно фентъзиен роман, новото отроче на Оксиър е впечатляващо, грабващо вниманието и събуждащо желанието да не спиш, но да разбереш защо, и как, а понякога – и кога. Добрият край е твърде реалистичен, за да е наистина положителен, а лошите не получават заслуженото си напълно, сякаш остават трошички ненаказуема несправедливост, капката гнилост в градина с дъхави плодове, наречена обрат. Мрачно фентъзи с привидна британска елегантност, трудно ще намерите по-добро четиво за елегантните си книжни въжделения, особено ако сумрачната фантазия на ръба на хоръра ви е по вкуса.

Метална легенда за Кети Джей

Крис Удинг

Като един от общо взето отчаяните фенове на Крис Удинг, който ме зашемети с изящната жестокост на трилогията си за вещерите, прободе обичащия тъмнината демон в мен точно в сърцето с великолепната приказка за Отрова, и ме довърши с приключението за чудовища и призраци на Елейзабейл Крейл, историите за Кети Джей бяха задължаващо да бъде закупено и погълнато жадно четивно. А и да не беше Удинг, все пак говорим за стиймпънк с пирати, та какво да не му харесваш. Но нещо от магията на великолепието на вътрешния мрак липсваше. Не, че книжките блестят от позитивизъм и слънчеви зайчета, но все пак, все пак… листчето в главата на голема май липсваше.

Запознайте се с екипажа на ериумно движещото си странно летящо нещо, наречено Кети Джей – бъдещето на технологиите, ако и на по-бюджетно-очуканите такива. Капитанът е нещо като по-тъжен вариант на Джак Спароу, с все страстта си към комара и лошия късмет с жените. Компания му правят благородник-демонист с много тъмно минало и неговия сладък метален робот-голем, в който е заключено нещо, което да обичаш и от което да се страхуваш; лекар-алкохолик с погромено от лекарска грешка съзнание; двама полу-вдиотени, но много талантливи пилоти на придружаващи летящи машинки; един бивш роб с гениални умения в авио механиката и една мъртва девойка, която си е доста мърдаща и ефективна като навигатор, средна работа между зомби, вампир и пчела убиец. А, има и един много див котарак, който бива пребит зрелищно във втората книга, но доста заслужено, поне според мен. Жив си беше след това гада, не се притеснявайте.

Та тази нестройна дружинка от полу – престъпници все се набъркват в чудовищни по мащабите си каши, с които ако не целия, то поне няколко континента от света застрашават с неминуемо унищожение. Я ще взривят самолета на висш благородник, я ще освободят случайно древен демон, или ще отворят небесата за унищожителна раса извънземни чудовища – все с най-добри намерения. И после се почва едно бягане, преследване, минаване на косъм покрай всички видове желаещи да ги скалпират бавно и методично. Атмосферата мога да сравня с тази на света на карибските пирати среща пазителите на галактиката, макар и с много по-малко шегички, повечко повторения на „какво се е случило досега“ и обичайната драма „тя обича ли ме, не ме ли обича“. Но ако ще четете тези книги, ще го направите заради героите – запомнящи се и оригинални образи, които обаче е малко тъжно, че не са накарани да вършат нещо по-смислено от това да си спасяват задниците непрекъснато.

Но ако си падате по ефектните въздушни и наземни битки, съчетани с малко езотерично – технологични викания на демонични обитатели на етера, активно действие, малко щуротии и емоционални размисли колко точно всеки от героите е прецакан от живота – Удинг и Кети Джей са идеалното ви четиво. Идеално за летните жеги, в компания на климатик, фрапе и кило череши, пък ако сте от индивидите, дето все още познават явления като ваканция, семестриална почивка или онова чудо – отпуската – какъв по-добър момент да си запълните  слънчевата почивка с лесно смилаем екшън и приключения.

 

Страхосказания

product_218

Покрай изключително радващата истерия около новото издание на Приказките на Братя Грим, който вероятно дори за няколкото дни в края на годината разпродаде тиражи, които много други книги едва ли са направили за цялото си време живот (като друг въпрос е дали са го заслужили или не), изпитах огромно желание да се потопя в света на приказната зловещина, където най-атавистично силните кошмари работят с острите си нокти точно в меките детски спомени, обичайно предизвикващи нощно напикаване, спане на светната лампа или класическите писъци в мрака под погледа на объркания домашен любимец, затвърдил убеждението си, че туй хората са най-странните създания на планетата. И се оказа, че на български няма особено много варианти, но пък каквото има – е изключително добро. Затова и започваме с перлата в короната от мистика и легендарно зло – сборника Страхосказания.

Повечето от историите са ърбъни като жанр, вдъхновени от конкретни приказки на Братя Грим, така удобно предшестващи ги като своеобразна подготовка за ужаса, който кротичко клечи между белите страници с малко ситен шрифт, каращ те да се напрегнеш още една степен повече, и помагайки ти да подскачаш като котка на ламаринен покрив при всяко проскърцване в празната къща, където компания ти правят само групи от странни хора и създания, мислещи ти само злото. Някои разкази са по-скоро атмосферични и леко напластяващи очакването за нещо лошо, други са буквално брутални, режещи нервите, концепциите за морал и етика, или просто за нормалност, изкарвайки от гърлата ви някоя и друга самоотвержена псувня, ей така, за кураж в мрака, който дебне навън. Има, разбира се, и някои по-фентъзийни и сюрреалистични в безвремието си, но за едно можете да сте сигурни – винаги има нещо наистина злокобно, което ще вземе своя дан писък и кръв. И не, не можете да помогнете на жертвите, а само да се свиете по-уютно под завивката, кълнейки се, че никога до края на живота си няма да загасите лампа или заговорите непознат.

Очакват ви най-симпатичните Хензел и Гретел – човекоядци; доста сладък Пепеляшко с особени сексуални наклоности и жизнен статус; много секси Румпелщилтскин, имащ нужда от вода за уста; меднокоса Рапунцел с твърде много зъби; феи в дивия Запад; бардак от омагьосани души; сиропиталище за чудовища; копринени хора без клепачи; сменени деца; азиатски демони – прилепи; лъвкратиански водни хора; безстрашно момиче, което рита задниците на целокупната демонична общност и древни същества, седящи в задния двор и чакащи си обещаните им отпреди векове души. Някои ще ви погнусят, други разтърсят, а трети ще ви отнемат хубавите сънища за не малко дни. Дори и аз, дето с ърбъна съм почти винаги в леко обтегнати отношения, намирам Страхосказанията за настолна книга на несвенящите се да жертват някоя и друга нощ в името на наистина добрата история. И има разказ на прелюбимата ми и тъй непрежалима Танит Ли – наистина, много различен от обичайното ѝ писане, но не по-малко стряскащ с малките стъпчици по хладните плочи на изоставената кула, приютила чудото, наречено Марулка – да, аз така ще си я знам Рапунцел до сетния си ден.

Страхувайте се и разказвайте на приятелите си – споделеният страх не е точно половин страх, но поне вдига процентната възможност да избягате, докато злото в мрака дъвче някой от познатите ви преди вас. Така де, за какво са ви иначе хората, освен за пушечно месо пред пастта на древното искащо души зло 🙂

Тайните на короната

Адам Джей Епщайн и Андрю Джейкъбсън

product_144

Втората част на една от най-топлите и смислени фентъзи поредици, които можете да подарите на децата си или на вътрешното си хлапе, което има нужда от една хубава история преди сън. За книги, създани от непознат тандем, запознал се на паркинга е нормално да не очаквате нищо, но поредицата за Фамилиарите съдържа толкова много меки, уютни и вълнуващи по най-чистия възможен начин неща, че как да не споделя.

Главните герои са животни с характер, оцеляващи и борещи се сами с живота и всичко леко кафеникаво на цвят, което същият смята да им предложи. Те са с магически умения и са личните компаньони на трима подрастващи магьосници, като историята за тяхното приятелство можете да прочетете в първата част на засега четирилогията за космато-пернато-слузестите малки магове. Тук се впускаме в истински куест в опит за спасяване на света от изключително злокобна луда зайка, предала своят зачислен човек заради по-висшата идея за налагане волята на магическите животни над тази на хората. Както е било преди нашите добри хуманоидни братовчеди с измама да завладеят маг източниците. Да, трудно се взема страна, но ситуацията изостря емпатията и способността да разбираш отлично позицията на другия и да се съобразяваш с нея, ако и да не я споделяш напълно.

Истинските приятели се опитват да бъдат по-добри заради другия, и не преставят да вярват в способностите и добротата на другарите си, дори когато това изглежда напълно невъзможно. Винаги се оставя едно кътче в сърцето, което може да прости и което е готово да се съмнява в лесните отговори на тежките въпроси, докато не научи истината, колкото и горчива, болезнена, но все пак облекчаваща се оказва накрая. Следите ли внимателно колко житейски уроци биха могли да дадат, или припомнят, според възрастта на читателя, една малка котка, крехка сойка и миниатюрна жабка. Преданост, емпатия, приятелство, доверие. Без модерни принизявания на фантазията до шепа сгърчена реалност, без спънати и неспособни да дишат самостоятелно главни герои, без сладникава простотия и деус екс макина, сипеща се от небето и разрешаваща проблемите на всички. Аз поне това бих нарекла почти идеалното повествование за подрастващи, и стискам палци да видим и останалите част на поредицата на български – Артлайн, стягайте се, искам си шарените корици!