Златното магаре

Апулей

6106.200

Античната литература не винаги е скучна и непонятно изброяваща стотици богове и богини, чието благоволение горкия автор търси непрекъснато, очевидно притиснат от стреса някоя гръмотевица или бясна коза да не му отнемат живота без нужда. Онези времена отпреди цивилизацията в смисъла, който употребяваме за „добро“, явно са носели пълноценно проклятието да бъдат ужасно интересни, и божества и чудовища са бродели по песъчливите био земи, и са замятали поли зад някой храст в търсене на облекчение наравно със своите човешки роби, които са си заминавали мърцина за едното нищо. Въобще смъртния рейт на Древността е по-висок от този в циганско гето насред остатъци от ядрена плантация, и как сме го докарали дотук – не е много ясно. А Апулей разказва точно за ония славни времена опасни, в които страстите човешки са затривали и глави, и меки задни части сред дъжд от божествени гневения, където и най-великите олимпийски божества са се скубели за косите като подивели кучки, а мъжките еманации на неземното са си заривали кирките из що-годе всеки втори обор, одарен с наличието на сочна стопанка, която става за гледане в неелектрическия сумрак.

Златното магаре е архаичната версия на Декамерон, достойна за филмиране от извратеното съзнание на някой порно режисьор с претенции за елитарен творчески потенциал. Историята на един разхайтен младеж, който от тъпота се намазва с вълшебен мехлем, превръщащ го в краставо магаре, се преплита със забавни истории за изневери, женски простотии и божествени сдърпвания в голям мащаб, като всичко обаче завършва по начин, който ще засрами и най-гор настроения слашър автор – редят се черни отрови, серни инхалации разлагащи дробовете, зашивания в изтърбушени трупове на животни и оставяне на милостта на очевидно чудовищни гмо извращение на майката природа, разкъсване на части, самонасичане на дреб, побои с пръчки, камшици и прочие бдсм инвентар, мъчения с диби, колела и каквото там сте гледали в някой готик хорър, а между всичко това всичко живо се оножда като за последно. Е, в твърде много от случаите  си е наистина последно. Деца, старци, дребни животни – всичко минава под ножа и в тигана. Защо не сме учили тази част от Античността в училище не знам, но с такива книга биха израснали интересни поколения. За почитателите на … хм, различното ?