Разторг

Антон Фотев

183181_b

Смятате, че Рамзи Болтън е изключително кораво копеле в повече от един смисъл, вървящ ръка за ръка с това така нелицеприятно обвинение? Мислите, че Церсей Ланистър е архикучката на всички времена, като само дамските Тирели и Мелисандра могат да се мерят с нея на канадска борба по извратено безпощадни съзнания? А сега си представете една цяла планета, населена от най-яките, загрубели емоционално до екзистенц минимум, варварски по онзи начин, който никога не е познал цивилизация, ритащи задници, късащи камбанки, режещи хора на стотици струни като меки варени яйца, супер-хипер-юбер-мега-отвратни подобия на хомо сапиенси. Не можете ли, хвана ви страх, леко ви стегна в гърдите, натежа под лъжичката, стана ви мъничко топличко? Е, това е света на Разторг, и вие бихте платили с абсолютно всичко да не стъпите и с едно нокътче на него.

Мястото на местопрестъплението е магически различно. По някое време ще се усетите, че не сте на Земята, въпреки че всички около вас са видимо някаква разновидност на славяни, минус благостта и кроткия нрав, ами взели в себе си жестокостта на целокупното хунско население във вечността; изтънчената извратеност на древните тракийски племена и чувствените им ритуали, пеещи на нещо в мрака, с което християнските ни, или поне атеистични души, просто не могат да се разберат на едно сюрреалистично – езическо ниво, и онази животинска дивост на прабългарите, с все нечовешката издръжливост и жажда за движение и кръв. И веднага ще ви се прииска да си плюете на петичките и да не замръквате в тоя свят, където някакви ходещи животински тотеми очевидно са навлекли прясно одрани човешки кожи и се зверят, ама не са хора, никакви хора не са…

Героите имат лесно разпознаваеми, мътно сиви лица и черна като ултимативната липса на светлина мотивация. Разторг е нещо като Смрад, а Рамзи го играе малкото князче Мъката, което твърде бързо организира психологически кошмар в стил новия Ханибал Лектър, изигран от ултра плашещо въздействащия ми на абсолютно всички възможни нива Мадс Микелсен, и неговия враг и ученик Уил Греъм. Едно невръстно хлапе отваря целия кладенец на така пренебрегваното зло наречена детска жестокост, и изсипва най-мътните ѝ съкровища върху съвсем скоро научилия се да върви на два крака пленник. И го превръща в бойно псе, притискайки с болка, глад и мъка човешкото, едва подало плашливо носле в съзнанието на подрастващото зверче – славянче. Но спокойно, подобно поведение не е изключение по тези земи не-омайни, и не е начало, не е и край за тукашния лорд Болтън. С годините местният красавец ще навлезе в семейни конфликти стил Игра за тронове, ама с около три кофи кръв повече (о,да, възможно е), и ще поеме по не-лесния път да търси любов и власт в онези им така изящно извратени форми, които могат да подпалят света, но никой няма да се трогне от пепелищата.

Свят на тотална безсърдечност, стряскаща безчувственост, абсолютна деградация на емоциите и добротата, където всички заслужават по един тежък, тъп предмет в слепоочието. Свидетелствате слепи, глухи и неми на една голяма, кървава, невъобразима катастрофа на морални, етични и емоционални инвалиди, за които е въпрос на време да открият оръжията за масово унищожаване и да вдигнат малката си красива планета във въздуха. Както може би вече се е случвало. Един свят на абсурдни спартанци, физически съвършени, вътрешно опустошени до ниво на побеснели хищници. И в него всяка претенция за доброта и чисти чувства бива така ядно премазана, че почти не стига времето да се приберат труповете. Изключително силно ноарно фентъзи, което препоръчвам на всеки, несвенящ се да погледне в мрака, и да не подскочи на метър от място, когато мракът обърне взор към него обратно. И в ужаса има красота.

Advertisements