Клопката на Данте

Анри Дьололанд

Този тип книги трябва да се четат докъм 20 години, може и няколко години по-късно, но не повече, и то само и единствено от любителите на романтичната Венеция, красивата история и карнавална еротика. Да, знам, че си мислите, че сте едни от тях, и аз така си се представях, но не би. Тежичкото томче има едно – единствено положително предимство – много красивата корица и доста обещаващата анотация. Оттам нататък дебеличкото книжле издиша масивно. Скучните описания на италианската древна организация на градовете – държави и политическите им дрязги, както и забележките на тема култура, изкуство и съвременност, съм почти убедена, че можеха и да бъдат представени и много по-прилично. Аз лично съвсем безогледно ги прескачах със съвсем чиста съвест. Оттам нататък имаме плоска романтична история, един Казанова , който има точно 6 реплики, и то крещящо съвсем не на място, и един Вираволта, който си е Казанова wonna-be и съвсем некадърен детектив между другото. Убийствата по книгите на Данте са доста интересна идея, и са описани доста приятно, но за съжаление – твърде кратко. Имам чувството , че Клопката е съшита от поне 3 книги на идейно ниво – романтико-еротично историческо романче, криминална историйка с хорър елементи, и опит за тъмно историческо фентъзи. Крайния резултат е меко казано неудовлетворителен. Ако беше на филм, щеше да излезе директно на двд, но пак щеше да е в пъти по-приличен от книгата. По-скоро не.