Restart / Relith

J89cFKH

Не мога да се нарека лаконичен човек, или дори такъв, който използва точно толкова думи, колкото е нужно. Напротив, аз съм трагичен случай на логорейна зависимост, която се съчетава с изключително свободно третиране на българския език, пунктуация и принципна лингвистична рамка, до степен на предзивикан вътрешен горък рев у някои от измъчените души, решили в някой мрачен ден на окаяния си живот да ме редактират, изпълнени вероятно първоначално с много уважение и обич, стопили се обаче като лански сняг до края на последното ми изречение, когато точката така и не идва, и не идва…

Та, за мен е нормално да се възхищавам на други разсипници на думи и буквени съчетания с неясен смисъл, но рядкост е да се влюбя в някой сравнително кратък текст, където всяка фраза си е толкова окончателно на мястото, че завистта се надига в мен съвсем егоцентрично, щото видиш ли – някой има доста по-близки отношения с писмения език от мен. Но не се сърдя на Анита – напротив, радвам и се като дете на Коледа от времената, когато дядото с червения кожух си беше стандартна заблуда, която нямаше как интернет да разбули, и нещата бяха някак по-приказно невинни. Защото това момиче пише като истински, огнедишащ, златолюспест змей, което за незапознатите със змейския бит и култура – значи че: отвява; кърти мивки, фаянс и теракот; попилява; мачка; гази, и въобще извършва всякаква анихилация върху стотици писачи с претенции да бъдат добри автори. Ако съм събудила любопитството ви (което естествено, че съм направила) , ето тук можете да прочетете повече от моята болна, многословна фенщина:

Restart/Relith – неочаквано великолепие

Advertisements