С убиец на борда

Андрея Илиев

ubiec

Поредното съкровище на малкото, но амбициозно издателство Гаяна – създателите на Дракус списанията, достигна до мое знание след определено възторжен читателски отклик на тъмния лорд на българския хорър Бранимир Събев . И в последното ми изречение няма капка ирония, ако искате да знаете. Но за него – друг път, съвсем скоро, когато ще дисектирам последната му книжка безмислостно, но очаровано.

Та Андрея Илиев , ако не сте чували за него, е от много добрите ни автори, създатели на така нареченото от мен по мъжки написано фентъзи, с много действие, стегнати емоции и подредено повествование, независимо дали описва фолклорен ърбън, патриотична спейс опера или свръхестествена кримка. Идеите му грабват, впечатляват и не оставят безразличен българския читател, откриващ нашата си следа във всяко измерение, планета или реалност, което някак стопля и обнадеждава, ако и да звучи малко пренавито на моменти. Чете се леко, бързо и динамично, всичко си е казано с нужното количество думи, и без капка излишество или прахосничество се изгражда нужната структура и внушение. Въобще стилово изпипано и четивно, подходящо за абсолютно всеки читател.

Все пак, аз лично предпочитам по-нежния подход към някои сюжети, с повечко беззъбо чувство за хумор или мрачновато намигане изпод демонско око, но понякога ми се иска да опитам и нещо различно, по-реалистично, сурово и .. ех, мъжкарско някак, без да е вулгарно в никакъв смисъл. Та Андрея може да не е моя любим тип писател, но не ми пречи да го оценя като страшно добър и с истински професионален подход към думите , без следа от някаква лаическа фенщина или пудренски романтизъм, което си е откровен плюс в моята си реалмия. Очаквам още много попадения от Гаяна, които бързо набират сила и заявяват име в книгоиздаването на български фантасти и фентъзисти, което освен ,че е цвилещо приятно за читатели като мен,си е и благородно някак. Успех и на издателя, и на автора.

Advertisements

Реваншът на Тангра

Андрея Илиев

Честно, искаше ми се това да е едно положително ревю, пълно с много ах и ох, и дай още, и моля те напиши продължение и прочие фенщини. За съжаление не мога да направя това. Книжката може и да се хареса на някои читатели, особено от мъжки пол и предпочитания към битки и приключения, задължително заредени с необяснимо силен патриотичен дух. Аз определено не се класирам по никое от определенията. Просто книжката ме загуби страшно бързо, без дори да усетя защо. Конструкцията и е повече от оригинална, но изпълнението е по-скоро хаотично и крайно недовършени, непрекъснатата смяна, с нерегулярни количества и на абсурдни понякога места, на гледната точка на основните герои и линии по-скоро те оставя леко объркан, отколкото впечатлен от литературно майсторство. Героите са безкрайно неинтересни за мен, въпреки наистина умелото включване на етно елементи и българска митология в биографиите им – нещо, което аз лично обожавам. И в крайна сметка съвсем не ми пукаше кой ще мре, и кой ще остава жив, и кой с кой ще е. Ако това се приеме като конструкция за бъдеща истинска книга по-лесно се възприемат всички недостатъци, но лошото е, че това си е един завършен продукт и си има своите претенции. При цялото ми уважение към белите коси на автора, тази книжка за мен стои в добрата посредствена среда, и нито на сантиметър встрани. Интересното е, че досега съм чела само превъзходни интервюта от мъже, и нито един коментар на жена по повод Тангра. Така, че съм по-склонна да мисля, че това си е чисто мъжко патриотично фентъзи, и по-добре да си остана с фентъзиийните нежности на Йоан Владимир, които за мен са епистоларен пример за съвършенно етно българско фентъзи. Може би , защото Йоан е жена. Може би.