Араминта Спуки

Анджи Сейдж

sage-araminta-2

Каквото и да ви говорят, Хелоуин е празник за децата, не за кървави хорърчета с летящи като весели снежинки карантийки на пъпчиви тийнове, не за извънредно активиране на захарен колапс, не за аматьорско викане на Сатаната с помощта на кокоша кръв, изцедена от сурово пиле от хладилната витрина на супермаркета. Това е времето на малчуганите, които трябва да преодолят страховете си, да отдадат почит на отвъдното и нереалното, и принудят възрастните да се нахилят за една вечер повече, отколкото за цялата изминала година, щом в краката им се завърти четиригодишен фърфалак с чаршафче на меченца, настояващ, че е зъл призрак, или някоя девойчица, забравила за момент момчетата и фейсбука, и представяща най-актуалния косплей на супер готина филмова героиня, който си заслужава адмирациите и някой и друг бонбон.

Но ако сте от киселите патриоти, дето си падат по тричане, колене на свинки и хващане на двустранна пневмония в заледени отходни рекички – моля, не отваряйте вратите, псувайте през ключалките или даже залейте веселящите се тролчета с някой и друг леген вода. Ама ако сте от читавите хорица, които все някъде сте се покрили с чаша топло нискомаслено какао и дебеличка книга, и нямате против езическите ритуали на Самхейн, ви предлагам една малка и изключително лека поредица, която е изключително страшновата, ама по детски, където призраците са ти другарчета, Дракула ти е кротък чичо, плетящ грозни шалове и развиващ био земеделие с батманско гуано, а наематели в дома ти са шайка магьосници с не малки способности да раздерат материята на вселената.

Араминта Спуки е интровертно бледо хлапе, загубило родителите си при неясни обстоятелства, и съжителстващо с най-нормалната и здравомислеща леля на света, и още двеста абсолютно не-нормални и хич не мислещи същества по бредбъриански, които се мотаят из килерите, подземията, таваните и всички онези крийпи местенца, в които последното, което искаш да чуеш е Буууу. И като всяко самотно дете, и нашата Ари е много интелигентно откъм интелектуални способности и съвсем босо в емоционалната част, но съзрява бавнично към бъдещето си на братовчедка от семейството на онзи сладур Смърт, с цялото главознание, хладнокръвност и неспособност да бъде стресната от бу-кащи неща изпод леглото.

В живота на малката ни прото-вещица винаги нахлуват все забавности от типа на призраци – симпатяги, празни доспехи с чувство за достойнство, разглезени подрастващи вампири, танцуващи жабоци и някое и друго псевдо чудовище, което накрая ще се окаже първо другарче в игрите. А това са слънчево – зловещичките истории, най-достойни да бъде прочетени заедно с хитро гледащите наследници под топлата завивка, и не се опитвайте да се измъкнете от задължителното озвучаване – трябва да скърцате, тропкате, съскате и бълбукате, защото само така се усеща по хубав начин страшното, докато си нагушен на топличко и сигурно в леглото. Честит ви Хелоун, четящи уникалничета 🙂

Advertisements

Септимъс Хийп

Анджи Сейдж

И ето го поредното, и крайно категорично доказателство, че дори детската литература или YA може да се окаже много силно четивна, и дори забавна  за по-порасналите деца. Или с други думи, ако ви кажат – не се занимавай с тия книжки, освен ако не си на около 12, няма как да се впечатлиш – не вярвайте. Добрите книги са си добри книги. А бозите са си бози, независимо колко филми се направят по тях.
Историята е безкрайно неепична. Развива се в силно ограничен свят, повечето движение е във времето и безвремието, отколкото по  потенциални милиарди километри земя, но точно тази локализираност прави книжките някак близки и съвсем уютни за четене. Героите са малко, почти всички са семейство или в родствено-приятелски отношения, но това пак допринася за топлата атмосфера на поредицата. Персонажите се омесват от време на време и губят пряката си насоченост добри-лоши, и често се намъкват по правата дразнещи-недразнещи, но не е чак болезнено или очеизбождащо. В интерес на истината няма някакви драматични мащабни обрати и опасности – просто се приема за добро реда, в който са включени основните ни герои, другите варианти са просто различни и съвсем малко по-лоши от статуквото. Което не може да е учудващо, имайки предвид все пак, че за да си издаван автор за деца, не трябва да имаш силни послания и промиване на мозъци, дори и в правилната посока, в нито един ред или дума от цялото си творчество. Дали е правилно или не си е морален въпрос, който се разрешава като се пръкнат децата. НО да се върнем към темата и най-важния въпрос:
Къде е чисто детското в цялата книга и колко много дразнещо е то?
Има свежи илюстрации, добро пъстроцветно оформление и странен, но сладък формат. Историите са относително кратки, завършени, обективно самостоятелни, макар че е най-добре за читателя да си ги следва по ред на написване. Идеите са лесно смилаеми, без философия, политика или религия, без секс, само с намеци за любов, и елементарна, по детски разбираема етика. Всичко е леко, лесносмилаемо, оставящо приятен вкус на розов локум в устата, даден ни от любимата баба или леля.
Лошото в цялата история е, че не е много ясно кога ще издадат поредицата до край в България. Информацията ми е за 7 книжки – щото нали главният герой се казва Септимъс, на български са издадени 4, на английски 5 плюс още една съвсем скоро очакваща да види бял свят. Скоростта на издаване е максимум книга на година, което е болезнено направо. Но няма какво да се направи. Положителното е, че поредицата не те оставя тънещ във въпроси и неясноти, така че мога да си ги чакам и цяло хилядолетие. И ще си заслужава всяка секунда чакане.