Властелини на небето

Ангъс Уелс

%20%20~1

Добрите фентъзита вече са написани. Точка. Всичко хубаво е вече измислено, цялата оригиналност е похабена в предвидими клишета, а най-добрите непознати образци на жанра са останали потънали в нечии издателски бюра. На нас ни остава да се надяваме, че поне процент от всемирната гениалност ще пробие някак и ще ни достигне по силата на линиите на случайността и внимателните преценящи читатели с късмет да работят това, което най-много обичат  – да четат и да разказват за книги на правилните хора. Е, преди двадесетина години Бардци са уцелили един страхотен автор като Ангъс Уелс, но за съжаление така и не са продължили с противоречивите му светове на дракони , магове и разказвачи, така близки до хиляди други измислици, но и така далечни, с едно недоловимо различие в погледа на автора, готов да затрие с пищен замах цял един свят, оценим като незаслужаващ съществувание, и да наложи чисто нов порядък, противоречащ на векове ежедневие и възпитани очаквания.

Подходът наистина е от типа с ножа по главата, но твърде често това е единствения правилен начин за нашата раса. Може и да съм още под мрачната сянка на Трудно е да бъдеш бог на Стругацки, но тук намерих много от отговорите на въпроса, какво щеше да бъде, ако нещата се поемаха от хора и същества с наистина твърде много превъзхождащи останалите живини сили, които се използват за промяна, носеща бялото флагче на предполагаемото добро, вместо да заемат ролята на обичайиите тъжни странични наблюдатели, с лица скрити в божествени шепи, морално неспособни да дадат нито благословия, нито анихилация според заслугите. За пръв път срещам доброволното предателство към рода, дълга, живота, ако ще и любовта, с душа така естествено засмукана от нещо далеч по-велико и необяснимо по-дребно от всичко, което обичайно ни се прокламира като нечия загубена или в най-добрия случай почти неспасяема кауза. И на финала ни чака смъртта по онзи тих начин, който оставя след себе си полъх на тленност дори от онзи така далечен свят, който все пак е имал шанса да придобие смисъл, за разлика от нашия собствен.

Имаме дракони , в които никой не вярва; разказвачи, по-близки до клакьори на властта отколкото независими бардове на словото; магьосници – сноби, опиващи се от властта си над необяснимото до чиста лудост; мутанти. изродили се с поколения от домашни животни до еволюционното ниво на чистата съкровена човещина, и общество потънало в еснафщина и ксенофобия, където различието се смазва безусловно и незабавно, независимо от разни хубави думички , вървящи обичайно с цивилизацията като хуманизъм или равноправие. И една класическа история за любовта, само че без ограничения като вярност или раздяла, която се развива през континенти и сезони пълни с магия, в средата на една унищожителна война, изпила умовете на поколения изродили се в символи на защитници и нападатели хорица. Дори и да ви звучи познато, всъщност преживяването е далеч по-ценно и оригинално от всичко четено досега. И затова предполагам , е и малко неразбираемо за тези, които виждат по-замъглено пластовете послания, скрити между редовете. Успех със вглеждането зад периферията.

Advertisements