Тайната на жълтата стая

Гастон Льору

Признавам, че досега свързвах Льору с по-скоро ноарни кошмарни криминалета, занимаващи се с това да ти откраднат съня и всякакви трохички от него с дни, докато те преследват разни убийци с брадви, хитроумни приспособления за отнемане на живот или просто демонични присъствия, материализирали се в телата на невинни граждани. Жълтата стая не е точно това, но пък е доста приличен роман от тип смърт, или почти, в напълно затворена стая, където не е ясно ни откъде е влязъл, ни откъде е излязъл набедения извършител. В ролята на главния гениален разследващ се включва необяснимо младо момче, току – що цанило се за помощник- журналист в местната полу-жълта преса, но притежаващо качества, напомнящи ми на една поредица за младия Шерлок Холмс, която по мои спомени не ми допадна, защото малкият Шери беше…хм, човек. А това е непростимо.

Представете си готическо имение, почти необитаемо, разрушено и изоставено от живота, в което се заселват почти луд учен и приказно красивата му дъщеря. Не закъсняват и ухажорите, но всички биват внимателно отблъснати, докато хубавицата и баща ѝ се занимават с разни франкенщайнски експерименти. До една зловеща вечер, когато девойката е намерена обляна в кръв, видимо пребита в добре затворената с катинари и резета стая, без спомен за нападателя си, но с достатъчно следи наоколо. Напомня малко на Рю де Морг, но в крайна сметка развръзката е доста по-логична, и някак посредствено обикновена. Ще спомена само, че по някое време се намесва и духовния братовчед на Люпен, или по-скоро неговият зъл близнак, заел своето Та-дъммм място в последните страници, та – френски куп де гра ще има за всички от сърце.

Признавам, че на моменти повествованието е поразтеглено в малко прекалена подробност на размислите на начинаещия ни детектив, пред който с ужасно френска лекота се разтварят всички врати, и най-упорито мълчащите и изключително виновни съучастници бързо разкриват картите си и нареждат един странен, сложен и много по-стар, отколкото можем да предположим пъзел на причини, отношения, кражби, страсти и много, много грешки. Гениално престъпление, с гениални извършители и гениални разкриващи, и до последния момент мъглата ще е в очите ви, докато безмилостната логика изкристилизира в самата истина, дето просто ще ви заслепи с класическата си кървава усмивка. Доброто старо френско криминале си е тук, и ви чака. Още едно старо и златно от колекцията, заслужила си безапелационно името.

Advertisements

Скъпи Малазане, такова, обичам те…

 

Ако ви се чете едно откровено любовно послание към чичо ви Стивън Ериксъна и неговата магна опус Малазанска книга на мъртвите, можете да хвърлите едно непредубедено и по-скоро заинтересовано око към следното ми почти неинформативно, но доста емоционално и напълно искрено влюбено материалче при Трубадурите:

http://trubadurs.com/2017/10/13/malazan-steven-erikson-anna-hells-20171013/

Палецът на инженера

Артър Конан Дойл

Всяка история за Шерлок е христоматиен пример за истинската магия наречена лесно проследима и непоколебима логика, която обаче вбесяващо постоянно убягва на иначе обръгналите ни на ежедневни предизвикателства съзнания, и при разкриването на убиеца и мотивите от вездесъщия Холмс, някак ръката ни сама тръгва да ни плесва по челото и се отронва от устните ни едно Ехаа, това не го видях откъде дойде. Настоящото сборниче не претендира за изчерпателност, или тематичност на подборката, но всъщност е доста интересна селекция, с някои познати, други явно отдавна позабравени истории, които заслужават вниманието на всеки почитател на най-доброто от класическия криминален жанр.

Отвлечени богати чужденци; прелъстени красавици, оказали се истински таралеж в гащите за своите похитители; измъчвани с години ухажори, върнали се при своите отдавна забравени любими; чаровни престъпници, ломящи портфейли и сърца с еднаква лекота; галантни взломаджии и любезни убийци – и след всички тях поне по един топъл-топъл труп, почти никакви следи и един гениален ум, който може да свърже несъществуващи факти в една цяла опасна реалност, и то така, че да ни накара да се почувстваме като полу-умни австралопитеци пред звезден пътешественик.

Всяка загадка е добре премислена, добре претеглени са както възможностите на лошите, така и качествата на уж добрите, заели понякога не точно мястото си в историята. Шерлок си е Шерлок, асоциален, малко грубоват в междуличностно отношение, но винаги изрядно любезен, и вярвате или не – справедлив по човешкия, а не полицейския начин. Понякога престъплението е морално, друг път – само загатнато, а нерядко – отдавна загубило давност, освен за съвестта, но правилното решение има кой да го вземе, и съдбата на героите на Дойл е някак винаги удовлетворяваща, и караща ни да се чувстваме като развълнувани британци от добрата стара викториана, разгръщащи вечерния вестник, пълен с цялата палитра лондонски развлечения на любителите на агресивни забавления, и въздишащи по величието Холмсово. Поредната изключително добра изненада от Милениум.

Глинената маймуна

Остин Фриман

Ако сте от онзи вид геймъри, които предпочитат мозъчните упражнения под формата на пъзели и разрешаване на сложни ситуации само с наличния силно ограничен инвентар във сложни комбинации, достойни за разкриване само от висш престъпен мастърмайнд, ще трябва да сте обърнали достойно внимание на разните адаптации за интерактивно разследване на убийства по книгите на Кристи и Дойл, от които особено любима ще ми остане, разбира се не само на мен, поредицата за Шерлок Холмс. Да, объркахте се, за игра или книга ще говорим, или може би евентуално за книга-игра? Нищо подобно, просто интересно подредена история, която ще ви направи особено впечатление, ако сте от подходящата природна група играещи хора.

Настоящата книжка е изключително близка по усещане на особен вид хартиена криминална игра, и ако сте с малко повече въображение, ще си нагласите и графиките, и озвучаването, че даже и финалните кредити, с което една всъщност малко плитка крими история, получава двойна доза очарование и чисто забавление. Влизаме с отваряща сцена на весел лекар, каращ колелото си кротко някъде из английската пасторалия, докато ужасен вик ракъсва мрака. Скоро в краката му лежи мъртъв полицай, наблизо е станала позорно лесна кражба на ужасно скъпи диаманти, и няма нито заподозрени, нито свидетели. Ако ви напомня на Убийства в Мидсъмър – вече знаете от къде са се вдъхновявали сценаристите. И започваме процедура по разследване, обследване на доказателства, съд и присъда, но не и обвиняем. Така почва сцена втора, която е и основната.

Ексцентричен богаташ с особено липсващ талант за майстор – грънчар, всъщност създава изключително добре продаваем кич, поне до момента, в който привидно е отровен с арсеник, като заподозрените са толкова театрално подредени, че в крайна сметка са напълно аматьорски невъзможни. Нашият доктор се намесва в събитията като същинский наивен Уотсън, и без да иска се намесва в доста сложен и добре замислен заговор, от който излиза невредим като по чудо, не без помощта на местните Холмсовци, разгледали местопрестъплението, направили важните изводи, и навързали разпръснатите до невъзможност по потайни кътчета възли на тъмна тайна с изгорели трупове, мистериозни колекционери и неизяснени жертви на покушения, криещи доста трудна за преглъщане истина.

Читателят внимателно навлиза в случая, повтаря му се, където трябва, доизяснява му се по крайно логичен и простичък начин, където е неясно, и въобще му се създава усещането за главен следовател на тъмната страна на благородна Британия, способна на сурови и страстни убийства със същата лекота, с която пие чай с краставичени сандвичета точно около петия час. Елегантно, леко интелектуално и свежо забавно по особено нърдски начин за онези почитатели на криминалния жанр, търсещи малко повече забавление в любимото си хоби – разкриване на чуждите грешки в опит за потулване на смущаващо престъпление. Следете поредицата за златните криминалета на Милениум – заслужава си.

Лъвовете на Ал-Расан

Гай Гавриел Кай

Чете ви се класически роман, но вече нищо не може да ви заинтересува от обичайните заподозрени в историческата секция. Искате приключения, романтика, напрежение и възтържествуване на трудно завоювана справедливост, но фентъзито ви е поомръзнало, и си чакате поредния епизод на инцест с дракони, наречено Игра на тронове. Затова погледнете към междинните жанрове, и ви гарантирам, че ще намерите нещо твърде добро, което понася четенето през пет или десет години с онзи същия детски читателски плам, който маркира наистина добрите книги без възраст. И съм сигурна, че ще съзрете между красивата колекция странности Лъвовете на Ал-Расан на великолепния поетичен Гай Гавриел Кай, който хем ми е на сърце, хем ме е разочаровал достатъчно често, че да поглеждам към него с повече от обективен взор.

Какво животно обаче е Лъвовете? Напомня на Айвънхоу, Лорна Дун, Роб Рой и повечето заглавия от онази така любима шарена поредица Избрани книги за деца и юноши, но не претендира за историческо фентъзи, въпреки че… ами, хм, можете да се закълнете в гроба на богинята майка, че е. А как да направите достоверна история без история – вкарвате няколко луни в повече. И толкова. Но стига, учудващо, смущаващо, усмихващо по време на осъзнававането – стига.  Останалото е великолепна и щедро разкошна история в не-Испания по времето, когато топлите земи на не-Европа са били обект на желание от не-маврите и арабските принцове на изтока, влюбили се в не-иберийското небе. И има любов, ненатрапваща, предизвикваща, нелогична, рядко споделена, но силна по старовременски – любов.

Местните южни крале се опитват да ограничат настъплението на пясъчните номади, различни по религия, по вкус и по разбиране за света. Боговете и пророците са заменени от слънца, луни и звезди, но конфликтът е все така силен, а местните не-евреи – все така противно нежелани, освен за добре притискани данъкоплатци, служещи за бой и издевателства, когато на някой му скимне да се поразвлече с човешки боклук. Но всички грешат, и онези, които са изкупителните жертви на целия свят, всъщност ще го спасят. Което не е неочаквано, но все пак е очарователно.

Една смела лекарка, един придворен убиец, един началник на велика армия, и купчина второстепенни, но по-жизнени и пълнокръвни образи от не един или двама главни герои на иначе епични поредици – тукашните протагонисти ще спечелят сърцата ви, или по-точно сърцата на прохождащите и проглеждащите към истинския свят млади читатели, за които така умилително си спомняме с топлота. И битки, и двубои, и придворни интриги с източен привкус, и непредизвикана жестокост, и секс, и романс – истински учебник по книжно влюбване. Докоснете внимателно, отворете с усмивка и се насладете на носталгичното завръщане към добрия текст. Ал-Расан.

 

Барбароните

Всички „младежи“ позадминали трийсетте няма как да не помним една сладка поредица детски книжки за странни яйцевидни същества в цветовете на дъгата, които ако ме питате със сегашния ми акъл, ще ви заявя, че са си били истинския символ на едно европейско, разнолико, разноцветно и разнопосочно в интереси, а вероятно и в ориентация, ако погледнем нещата от днешния контекст, семейство; плюс доста начална идея за хипстърия за деца, и не на последно място – урок по класическо френско безупречно възпитание. Та това си е било едно изключително симпатично западно облъчване, някак преминало през процепите на желязната стена, и успяло да вдъхнови не едно малко мозъче с български гръбнак да си пожелае спокойствието на природата, уюта на създадения с две ръце дом, далече от сивата цивилизация, и семейното щастие и разбирателство в една огромна фамилия от очевидно извънземни нашественици.

И ето я добрата новина – вече имаме удоволствието да четем пълната колекция от приключенията на вълшебните гуменовидни същества, способни да се преобразяват в практически всичко, в прекрасни малки издания на едни от най-добрите приятели на четящите фърфалаци и техните родители – Фют, които и мен едно време ме научиха как се пише баобаб и разни отдавна забравени към момента, но доста впечатляващи преди години любопитни факти, с които можеш да се заявиш пред кварталната тайфа като най-интелигентното нърдче, в едноименното им списание, отдавна неиздавано доколкото знам. Както познатите ни случки на любимите ни барбарони, така и няколко съвсем незнайни истории – всичко вече е достъпно, и изкушението сами да се заровите до колене в планината шарени детски спомени е почти непреодолимо. Но пък няма и нужда да бягате от добрата сантименталност.

Как се раждат барбароните, как се влюбват, как си правят деца, как си градят домове, къде ходят на почивка, кои са извънземните им роднини, как го разбират това свободното обучение, как се помага на природата, на животните, на баланса в живота, как се забавляват по празници, как се справят с домашните дрязги, нормални за едно големичко семейство – всичко това ви чака пъстро и усмихнато, готово да даде първите уроци по толерантност, търпение и доброта на който има сърце и очи да ги слуша. Нещо повече от спомен, нещо много по-голямо от урок, и нещо далеч по-страхотно от инфантилно забавление – муминтроли и барбарони по целия свят – обединявайте се! 🙂

Призрак в хотела

Уилки Колинс

Ако си търсите готическо четиво, изпълнено с призраци, семейни тайни, красиви изкусителки, отрязани глави и английска хладна почтеност, поставена в изключителна противоположност на европейската щуравост, характерна за всички на континента, поне според някое и друго поостаряло британско твърдение – то Уилки Колинс си е вашето ново, или не толкова ново, откритие. За мен си е откровение, въпреки че съм отдавна почитател на Дойл, Льоблан, Льору, Честъртън и прочие магьосници на криминалната проза с лек свръхестествен уклон, то Колинс винаги ми е оставал някак встрани. До един прекрасен ден, когато мрачната история за лъжи, измами, убийства и химически експерименти свързани с вечното търсене на философския камък, не ме намериха почти случайно.

Книжката е от колекцията на Милениум за златни образци на криминалната литература, и това гръмко заявление никак не е необосновано – подборката досега включва някои наистина впечатляващи заглавия, които биха задоволили всеки позаспал Шерлок, дебнещ из позатъналите из усилна работа корпоративни мозъчета като моето. И когато не те вълнуват многомилионни бюджети, развойни проекти и тегави въпроси по човешките ресурси, остава винаги огромното питане – кой е убиеца. А тук голямата питанка е и – кой точно е трупа. Но това сами ще откриете. Засега се потопете в атмосфера на недоизказани тайни, див ужас и престъпления, достойни да се се сравнят със сякаш току наизлезли от ума на великия По.

Горд благородник неочаквано разваля отдавна уговорен годеж, за да свърже живота си с мистериозна красавица с черни очи и неестествено бяла кожа, дължаща своя цвят на отравяне. На сцената имаме и подозрителния брат – нещо като домашен химик-чародей, излъганата бивша годеница – достолепна и всепрощаваща типична английска мома, и цял куп подозрителни роднини, ставащи свидетели на странни явления. Изчезват слуги, други напускат, трупове няма, но за смърт определено се говори. Но когато същата идва – съмнението избуява по-силно от всякога. Отрова, задушаване, магия – причините се посочват според интелекта на роднинската тълпа, обикновено близък до непочтителния минимум на градински рододендрон. Но истината ще ви възмути, учуди, отврати и възхити едновременно.

За сцена на събитията ще послужи приказно красив италиански замък, строен по планове на старите венецианци – добри търговци, но още по-добри войници, умеещи да пазят внимателно тайните си зад стените на дома. И дори и като хотел, прелестното укрепление ще даде своя дан на мистичното, завъждайки си собствен призрак, появяващ се само на виновните по сърце и душа, особено на тези, които са могли да направят повече в живота си, но са се сломили под нечие чуждо и излишно давление. Така де, животът е тук и сега, а не утре или някога, и ако някой и друг герой в тази история го бе разбрал навреме, то труповете щяха да с понамаляваща бройка. За любителите на добрите криминални истории, добрите мистериозни истории, добрите призрачни истории. Въобще добрите истории – Уилки Колинс, името гарантира.