Американски богове

Нийл Геймън

Геймън е от авторите, които всеки обичащ по-странно звучащата и малко повече от фантастично смислената литература читател трябва да налази отривисто, всеотдайно и без предразсъдъци. Книга за боговете вярващи в хора? Пътепис  на американската все така пълноценно отблъскваща ме действителност? Упражнение по геймъновистични похвати за задържане на вниманието върху поразлят и напосоки смислен текст? Ами, зависи… Геймън си е Геймън. Това му е най-хубавото. Нещата винаги му се получават интересни, макар и не винаги брилянтни. Харесваш героите му и сам незнаещ защо, четеш с интерес разкази по теми, които безкрайно не те вълнуват , ако са написани от някой, който не се казва Геймън – въобще щурав ефект, който освен ако не е от наистина преливащата от всички негови отверстия гениалност, не знам от какво е. Някои книги са такива каквито са. Като хората. И това им е хубавото. Или ги приемаш, или ги  погалваш с въздишка по гръбчетата и полагаш на рафта за вечни времена. По-скоро да.