American horror story Hotel

which-season-was-the-best-of-american-horror-story-spoilers-385594

Който е гледал дори един епизод от еманацията на американския гор хорър, независимо от кой сезон, с кой сюжет или с кой комплект от вечно променящи си ролите актьори, или се е влюбил със силата на цялата си тъмна душа, зад стените на която пълчища демони френетично драскат по стоманената обвивка на здравия разум, или просто е отвърнал отвратено поглед, отказвайки достъп на вътрешния мрак да завладее така добре тренираните ежедневни мисли. Дали ще познаете от един-единствен път аз от коя порода зрители ще да съм.

Хотелският кошмар е истинската история за вампири, която ще ви вдигне адреналина и освободи всички ваши тъмни воайорски фантазии, особено ако включват неизчерпаеми количества венозна кръв, непотръпващи пред смъртта погледи на красиви хора и купища телесни течности, oмесени с хемоглобинов разтвор в комбинация, която ще завърти главата и най-пацифистки настроения веган, който е отделил една секунда повече взор в капката кръв, пролята в прегръдката на някоя случайно подарена роза.

Лейди Гага играе живота си, или поне онзи, който се случва зад притворените и клепачи, в унеса на субстанции от забранения списък, целящи да унищожат човечността в полза на над-видовото превъзходство на идеалния хищник. Около нея пъплят десетки пълнокръвни призраци, които единственото, което не могат – по ирония на всевеликата съдба – е да кървят. Но виж, да убиват зрелищно всеки, който повярва в тях – успяват винаги. Никой обаче не остава мъртъв за дълго, душите са пленени завинаги в обятията на декадентския хотел Кортес, в който и Великия Гетсби би се чувствал истински у дома си. А може би той е точно там… или по-скоро – все още е там, зад стените, буквално?

Ако се вслушате в леко мързеливия глас на Лана дел Рей, шептяща някакви безсмислици за младостта и красотата, ще усетите, както казва една друга кралица на вампирите, истински разбитото сърце на една цяла епоха. А в ужасяващата визуална вакханалия на екраните ви ще го видите това сърце – туптящо, замиращо, разкъсано и пищящо до висините, ако и без техническата способност за това. Всичко е толкова екстрактирано ужасно, и отвратително приятно, и (не)възможно, а удоволствието идва на давещи вълни от най-неочаквани и неспособни за възприемане източници от един предполагаемо нормален човек. Но докъде се предполага да стига нормалността в нечия фантазия?

Да, добре, да говорим разумно. Сюжетът е предвидим, свиквате героите да са абсолютно безмилостни и губещи човечността си за секунда време, бързо спирате да се учудвате на куража на сърната да прегризе с вълнение гърлото на доста изненадания, макар и за кратко, кръвожаден вълк. Лейди Гага има точно едно лицево изражение, но това е единственото, което ѝ трябва. И дори, ако сте я смятали за принципно доста грозновата и претенциозна лелка, търсеща твърде много медийно внимание, след ролята ѝ на повелителката на болката ще усетите нещо съвсем друго в гърдите си, независимо коя е сексуалната ви ориентация, вид естетика или просто насилен снобизъм на масите. Танит Ли трябваше да доживее да види това, представям си думите, които би създала, и душата ми вие безпомощно…

Лимитирането за предполагаемо приемлива възраст на зрителите над 18 години е доста неслужещо за целите на това да се опази някое съзнание от обективно зловредно влияние, по-скоро трябва да се сложи предупреждение за ниво на човечност, емпатия или просто средностатистичност. В смисъл – ако имате съмнения, че сте различен от общото кротко стадо – моля не гледайте дори секунда от началните надписи. Щото просто се изумявам как не са тръгнали пълчища къпещи се в кръв девианти по улиците, с дилатирани до невъзможност зеници, нахлузили малки остри шипчета на треперещите си от екзалтация показалци. Но това си е май визия за един друг сериал.

Аз лично не смятам никога в живота си да отсядам в хотел, без преди това да съм проверила какво се крие в матрака. Или под леглото. Или зад завесата в банята. На тавана. В огледалото. В коридора. Зад тапета. На ръба на визуалните ми възможности. Ако заспя някога отново ще е истинско чудо… Защото може и да се събудя в хотел Кортес, и после всичко, което ще ми остане да правя до края на вечността е да крещя. Check in, please.

lady-gaga-american-horror-story-front-desk.jpg.fad091088fada961edeb73386b927334