Ланарк

Алистър Грей

Има един сайт за четящи книги хора, с амбиции да разбират от фентъзи, фантастика и всичко наподобяващо нереален кошмар или сладък сън у някой повече или по-малко известен творец , обичайно раждан някъде отвъд няколко океана. Препоръките им обичайно са бетон – издържани, обяснени, доказани все едно че всички сме част от междувселенски съд , като подсъдимия е великата творческа искра, пробляснала в нечие заблудено , нарочено за творческо, съзнание. Обичайно са прави. Понякога ( за мой огромен ужас ) – грешат. Това е една от грешките им.
Великолепна книга, психологическа, невероятна – демони, ад, чудеса… Невероятно идейна подредба, страховити илюстрации, значителен обем, най-великата шотландска книга… И какво стана…
Гордея се, че съм една от малкото читателки ( тъй като вятърничавостта на женския характер е все още един от устойчивите митове сред хората, правещи си труда да мислят по тази тема), които рядко, да не кажа почти никога не оставят книга, независимо колко бавна, тъпа, лошо преведена, безвкусна, натоварваща и затормозяваща е. Е, с тази не можах да се справя. 536 страници от над 700, и ми идваше да бълвам. Харесвам Кафка, чета с удоволствие Уайлд в оригинал, поезията на Шели и Байрон е върха на романтиката за мен, бях специалист по Шекспир на 12, на 14 – по викториански жени-писателки, харесвам и чета твърде много неща, които се смятат за безумно идиотски. Но тази книга ме надви.
Обожавам Салвадор Дали, гледам с безумно удоволствие Бонюел и масата на цар Соломон, чела съм и Лорка преди години, когато му беше времето, но тук абстрактността съчетана с някакъв ню уиърд похвати и пънк елементи или както там му се вика ме събори на земята и ме млати продължително време. Изтърпях най-скучно описаната творческа лудост, а аз наистина харесвам фентъзи-сай-фай или както се води там уроците по елегантно нищо-не-ставане и преднамерена объркваемост на Джийн Улф примерно, четох биографични елементи и скучно съзряване на досадни англичани ( или шотландци , ако въобще ми пука ), четох и търсих удоволствието от четенето, но толкова постоянни вълни от разочарование просто ме съсипаха. Тази книга отива в кошчето. Язък.