Островът на сенките

Акира Сузуко

Случайна или не, тази книжка има неподозирана сила и магия, която те кара да се чувстваш малко неудобно от спокойния живот , който водиш, и твърдата земя , по която стъпваш. Книгата е била замислена като поредица на френския писател Серж Брюсоло – едно по-натуралистично и гротескно фентъзи, както са и много от другите му книги, поне доколкото гугъл можа да ми преведе чисто френските фенски сайтове. Но до следваща книга не се стига. До колкото разбрах имало една по-младежки настроена книга, където се разказвало , че драконът е нещо средно между изкуствен интелект и извънземно, а самураят – заклещена девойка в свръх модерен скафандър, в който се сварява и изпарява скоропостижно. Как точно това е описано като за деца , пардон – младежи, умът ми не го побира. Книгата е сурова – говори се за човекоядство, оцеляване на ръба, лудост, психическо и физическо насилие, смърт и осакатяване – въобще от всичко по много , сбрано на относително малко странички. Почва отникъде , свършва наникъде. Книги тип сънища, след които ти се иска да даваш огромно тържество, че си  се събудил. За съжаление обречеността ми дойде малко много накрая, та не успях да се довлюбя като хората. Но препоръчвам горещо! А , да – и не се подвеждайте по анонса – няма никакъв свръхкомпютър, даже няма намек за технологии, всичко е някаква форма на феодална Япония изрисувана само в каляно сиво и лайняно кафяво.