Азазел

Айзък Азимов

327_200

Това не е Азимов на роботите или Азимов на Фондацията, или какъвто и да е Азимов на твърдия сай-фай. Азазел ще ви представи един различен маг на словото, отдаващ искрените си почитания на тънкото чувство за хумор на Уудхаус, което разхилва поколения четящи или гледащи разните му там екранизации, опирайки се на абсурдната ирония и изкривен поглед към света от гледна точка на абсолютните  обществени търтеи, често носещи табелки на многообещаваща младеж, с изтънчена аристократичност или изящна интелектуалщина.

Разбира се, тук се намесва елегантно и свръхестествения елемент под формата на двусантриментрово демонче на име Азазел, което не идва от някакви си религиозни адове, а съвсем логично и научно обяснено се прехвърля през измеренията от алтернативен свят.  Естествено дяволската раса е  много по-развита от собствената ни , и въпреки стандартното библейско оборудване с рога и опашки, учудващи никак не си мечтаят за безмислените ни души, а са готови да помагат с каквото могат, въпреки че оплескват нещата винаги поради непознаването на сложната ни способност да проявяваме безгранична тъпота и крайна глупотевина в иначе идеални за разбиране от един не-хуманоид ситуации.

Връзката между нашия и демоничния свят се явява един класически муфтаджия, измамник, лентяй и разгулен тип, който обичайно е добре да се заобикаля на около километър разстояние, но такъв му бил късмета на Азазел, както и нашия. Азимов се явява слушателя в сянка, който търпи да бъде обиждан, подценяван, заплашван, ограбван и използван само и само да чуе поредната шега на съдбата с участието на малко червено дяволско пръстче, обхванато от искрени добри намерения. И се отварят вратите към безброй страхотни истории, носещи невероятна атмосфера, разказани сладкодумно, иронично и донякъде човекоомразно, но по забавния начин.  

Въобще основния слоган е „Внимавай какво искаш, че да не го получиш“, тъй като винаги нещо не успяваме да дообясним за възприятието ни към света, и все се пропуска някоя смъртноважна подробност, която ни връща не просто на изходна точка в опита да разрешим нещастията си, ами ни запраща по съвсем отделна крива на недоволството, заменяйки злото в живота ни със съвсем нова-новеничка лошавина, почти равна на първоначално окайваната. Но поне зрителите на цялото това фиаско се хилят под мустак и изпитват егоистичната злост на преставлението наречено „чужда неволя“.

Азазел удря едни малки струни на тъмната страна , която се усмихва пред чуждите проблеми, и не вижда нищо смущаващо в това. Въпреки, че принципно такива идеи не ги възприемам по положителен начин, Азимов си е Азимов, и може да разкаже каквато и да е история достатъчно запленяващо , че да покори и най-ядните критици. Харесват ми такива книги, очевидно писани с огромно удоволствие , пробвайки нещо коренно различно и неочаквано. За твърдите фенове на азимовския сай-фай предполагам е нещо като богохулство, за мен си е почти откровение с опъната до ушите усмивка.

Advertisements