Призраци за Хелоуин

Още една елегантна книжка с истории за страшните дни, в които тропането по прозореца, неясните стъпки в нощта или резкият вой на неустановено животно могат да ни докарат, ако не един хубав инфаркт, то поне остра нужда от тоалетна или хапчета за гърло, уморено от пищене. В тази красива колекция ни чакат отново познати и непознати автори, съчетали се за среднощно четене на злокобни истории, така напомнящо на онази бурна вечер, когато в група гениални писатели се е родило и чудовището на Франкенщайн. Льо Фану, Улф и Бенсън срещат Мидълтън, Колиър и Уортън, и ви очаква някой и друг час в здравословно треперене, пред камината най-добре, а ето и за какво ще ви разкажат…

Ричард Мидълтън ще ни разходи по едно вечно шосе към средата на живота в Лондон, което приютява не само живите окаяници, но и мъртвите такива, които като вечни духове на мизерията и аватари на болката ще се скитат до края на света, а може би и малко след това. Шеридан льо Фану посещава замък, така и ненапуснат от вече нежеланите си предишни обитатели, отказващи да се потопят във светлината на отвъдното, които въпреки, че всъщност са грижливи и милозливи същества, искащи само да дадат малко утеха на живите, май само успяват да намерят нови попълнения за армията си от бледите светлини на смъртта. Джон Колиър ни отвежда в една будка на умерено интелектуална гледачка на карти, във време, когато разните му свръхестествени методики се считат за научни дисциплини, но с едното ограничение да не се прилагат върху практикуващите ги. И ако правило се наруши, вселената сама ще си нареди нещата по силата на безмилостната, хладна логика.

Е.Ф. Бенсън ще се повози на метро, в което билетчета не трябва да таксуват само най-изтлелите пътници, които намират в подземната железница не просто средство за транспорт, ами и отклик на най-отчаяните им молитви за спасение от тегобите житейски. Вирджиния Улф се включва за малко и много кратко с объркано, хаотично, но много реалистично усещане за неземни сили, от онзи тип, които плашат и будят любопитство, особено подчертано нездравословното към отвъдния свят на непознатото. И за финал Едит Уортън разказва една почти обикновена американска история с все студенокръвните капиталисти, разорените семейства, самоубийците от нищета, но и техните призраци, които идват да съберат вересиите от живите си врагове, ако и това да не донесе нужното спокойствие на живите си любими.

Красиво издание, елегантен подарък, изящна колекционерска вещ, но и събрала в себе си страховити класически истории, и да не забравяме и страхотните илюстрации на Петър Станимиров. Подарете си малко страх от добрия вид, понякога може и да е приятно изживяване.

Advertisements

Призрачният дилижанс

Изящното книжле пред вас съдържа няколко класически разказа на ужаса и призрачните срещи от третия вид, без особено много кръв или спец ефекти, но с онази неподправена атмосфера на безпомощност пред неземното и неразбираемото, която вече трудно се постига и още по-трудно достига правилно до читателите си, които да оценят есенцията на страха, а не неговата най-първична физична проява. Авторите са както лично за мен познати класици на ужаса като Ходжсън, Бенсън и Джеймс, така и някои доста по-непознати имена от рода на Едуардс, Джейкъбс и Суейн, но всички предлагат едно – топла порция пълзящи гадинки по гърба, страхливо взиране в мрачните ъгли и подскачане на около половин метър в секунда при всеки странен звук на утихналата къща. Защото всичко може да е там. И да чака. И ако не се сещате точно какво би могло да бъде – ето ви и няколко идеи.

У.У.Джейкъбс разказва за силата на желанията и демон, скрит в маймунска лапа, който може да носи богатства и да вдига мъртвите от гроба, но всъщност учи само да не искаш повече от това, което имаш. Но някои уроци идват твърде късно, и само почукването в самотния здрач напомня за изгубеното дадено в замяна на алчно придобитото. Амилия Б. Едуардс ни качва на един страховит дилижанс, тръгнал към гибелта и празнотата на битието, обречено да се повтаря отново и отново последните минути на своите пътници, кухи обвивки на заковани за преизподнята души, така и недочакали освобождение. Уилян Хоуп Ходжън ни прехвърля на палубата на мистериозен кораб, покрит със странна субстанция, прилична на мухъл, плесен или цял-целеничък нов живот, събудил се след хилядолетия океански сън, неясно от кой и кога изкопана, но гладна, о, колко гладна.

М.Р. Джеймс ни отвежда в красивата английска провинция, където реновиращите планове на една напориста лейди за създаване на градина с рози – победителите на ботанически изложби се сблъсква с доста противоречивия състав на пръстта, приютила не едно и две тела, обвинени заради неудобството си от този или онзи с власт, каквато само призраците имат. Е. Ф. Бенсън ни заключва в предсмъртните хрипове на поредната жертва на добрата стара алчност, която застава на вратата между реалността и ада, и страда по равно и от двете страни, било от презрението на живите или омразата на мъртвите събратя по съдба и обреченост. А за финал Е.Г. Суейн бива обсебен в безсънието си от старите обитатели на уж сигурния си дом, забравяйки всички предпазни мерки и класическо британско твърдоглавие, подчинен на обсесията на една кост, останала от неподходящите хора на неподходящото място.

Проходът към отвъдземията изглежда никога не е съвсем затворен, а завесата между реалностите е по-рядка и от копринен шал. И почти никога по волята на живите мъртвите не отговарят, ами сами си искат своето, и си довършват делата, обикновено тъмни като неспокойните им души, независимо дали в процеса ще създадат някой и друг техен събрат по неживост. Идеалното четиво за Хелоуин или за ледена зимна нощ, с бясна виелица и бял ужас навън. И една запалена лампа, поне.

Реката на мъртвите и Безименният убиец

Франк де Лорка и А.Ф. Морланд

Една изключително апокрифна книжка отпреди двадесет плюс години, излязла почти неясно къде, от кого, написана от непознати имена, вероятни алтер егота на български автори, уж част от приложение към непознатия криминален дайджест Хикс, принадлежаща на библиотека Приключения, представител на особения вид демонични романи… Въобще много вълнуващо и обвито в мистерия книжле, побиращо два чудесни мини романи, които си заслужава да прочетете, въпреки на места спорния превод – ако е превод, а не добре прикрит опит на автора да се направи на преводен такъв. Но какво всъщност да очаквате зад този ококорен череп с маска на плувец, усмихваща се почти приветливо на случайния си читател?

Реката на мъртвите ни отвежда в същински Бонд среща Досиетата Хикс остров, някъде из далечните източни земи, където неща като ред, закон и справедливост са неразбираеми чуждици. В почти диваческото общество се почитат повече от древни богове, като един от тях, вероятен убиец на откриватели от зората на човечеството досега, май си е съвсем жив и здрав, и практикува странните медицински изкуства на безкръвните операции, където малки черни човечета си напъхват напълно нехигиеничните нокти някак дълбоко в телата на пациентите си, и вадят от там камъни, тумори, плужеци, или каквото са успели да си завъдят нещастните почти жертви на магията на изцелението. Малкото идилично местенце представлява интерес обаче и за външния капиталистически свят заради наличието на огромни перли, скрити в недрата на кристалните му заливи, обитавани обаче и от странни морски чудовища, някак имащи твърде много общо с ходещият древен островен бог. Спокойно, ще дойде американеца с големия патлак и уверената вяра в прогонването на духове, и нещата ще се объркат доста, преди да достигнат някакво бледо подобие на край. Макар че, ако беше филм, по време на крайните надписи със сигурност щеше да мине някоя тъмна и многозначителна сянка току пред очите на прибързано поотпусналите се зрители, помнете ми думата.

Безименният убиец ни отвежда в южна Африка на красив залив с мрачна слава, където смел американски екип се опитва да снима следващия модерен а-ла Хичкок филм, но се срещат със странно лъвкрафтианско присъствие в дълбините, което хем разяжда душите отвътре, хем покрива телата с неземен метал, през който не може да проникне никое човешко оръжие. Актьори и работници губят ума си и стават безволеви убийци, принасящи в жертва на морския бог своите близки колеги и приятели, докато очакват награда от отвъдното. На помощ се притичва местния Хари Дрезден и неговия опитомен сребърен демон, с което историята силно намеква да е част от една много по-голяма схема за детектив със свръхестествени способности, но за съжаление не мога да намеря нищо повече за нея или за автора, така че оставам си само с изгладнялото за сюжетно развитие мозъче. Но да се върнем на книжката. Океанското зло се оказва малко големичка хапка за странното ни дуо от магьосани същества, ама в края всичко ще се оправи, макар и с мини планина от трупове, щото понякога и правилните хора си отиват по жесток и кървав начин. Та оправдани бяха и огнените акули, и червената вълна от сярна киселина, и черните метални пеперуди – вампири, и металните зомбита, вервайте ми.

Ако сте от онзи специфичен вид книжни аргонавти, които са способни с часове да ровят из сайтове или директно в странните кашони по разни спирки, то най-вероятно сте се натъкнали на тази двойна книжка от длъжки новели, които гарантирам ви – ще са добра находка и чудесно прекарани няколко часа в забавление с хорър приключения и черни магии. Добрият стар пълп винаги си носи минутката щастие, ако ме питате.

Бляскавите инди светове на фантазията – част 1

Кой е Джеферсън Смит? Канадски автор от онзи особения инди вид, което не значи, че майка му е индийка или баща му индианец, а че пише за каквото иска, когато иска, където иска. Обикновено това в България се превежда самиздат, но всъщност на запад някои хора получават пари за думите си, и покрай свободно публикуваното си творчество, понякога успяват да намерят и съвсем истински си издатели, даже от оня тип, който плаща, и правят задоволително количество пари, за да продължават с това, което обичат. Но Джеферсън също така практикува и функцията на читателски лакмус – в своят сайт за креативно хакерство на действителността http://creativityhacker.ca/immerse-or-die/, създава проект наречен Завладей или умри, който представя една гениално проста, ако и сурова технология за отсяване на инди автори, която самата аз практикувам, макар и в малко по-дългичка форма. Самата идея е – една книга получава 40 минути четене по време на сутрешната му разходка, за да бъде преценена като ставаща или не; има три страйка – тоест момента, в които намираш за по-интересно да изследваш това, което си извадил от носа си, отколкото да прочетеш за съдбата на героя в ръцете ти, и биваш определен като нейн автор или за ходещ смъртник, който трябва да пакетира покупки в местния супермаркет до края на живота си, или за завладяващ думотворец, в който има много повече потенциал, отколкото си представя. Аз давам 50 страници време за същото, да се знае, щедра съм.

От този доста интересен, ако и вероятно струващ кофи нерви проект на своя създател, защото най-трудното нещо е да кажеш на горящ от желание да бъде четен автор, че всъщност май-май няма качества за тая работа, излизат засега два сборника с някои от най-завладяващите писатели, които са накарали чичо Джефри да си удължи малко сутрешното мандахерцане, щото просто не може да не разбере какво става в книгата в ръцете му. Ммм, сладостното усещане от добрата история, знаете какво е. И тези сборници са безплатни. Да, напълно безплатни и невероятно качествени, служещи за изключително добро представяне на майсторството на истинските инди автори с голямото ТМ. Подборката е толкова детайлна и безкромпромисна, че обещанието на кураторите ѝ – да, защото това ми ти сборниче може да се възприеме и като пълноценна изложба на фантазията, а именно изречението „Гарантираме, че не съкват“ този път е вярно и си има направо воден знак за качество.

Но какво съдържа всъщност кесията с нови-новенички, бляскави, лъскави инди светове?

Миша Бърнет представя една невероятна одисея в космоса за търсач на нови светове, принуден от времевите ограничения на вида си да бъде прераждан толкова пъти, че да постигне почти божествен статус, и да бъде напълно забравен. Което неизменно ни кара да се замислим за нашите си създатели и нашите наследници, и как вероятно в някакъв момент далечното минало и далечното бъдеще ще съберат краищата си някъде по опашката на великата змия. Миша има и цяла поредица Книгата на загубените врати за доста насилствен контакт между хора и извънземни от доста по-различен от популярния във филмите вид, можете да я откриете в нейния блог https://mishaburnett.wordpress.com

Джей С Морин продължава със странна история за начинаещ магьосник, потърсил неразумно помощта на древни демони, но проявил достатъчно изобретателност, за да излезе от многопартньорска сделка за жалката си душа, като естествено на свое място дари някое и друго чуждо съществувание, за което може и да поплаче малко, може би не. История без нито един добър герой, като поглед в некромантските школи, раждащи всички зли магове, дето си мрат да покоряват света ни от време оно в игри, книги или просто кошмари. Въпреки това си дарк фентъзи залитане Джей е по-скоро отдаден сай-фай автор, и можете да видите книгите му на сайта https://www.jsmorin.com – поредиците Роботска генетика, Черен океан и Греховете на ангелите ще се харесат на активните почитатели на космическите приключения, а Хрониките на близнаците ще се понрави дори и на моя милост със своята сериозна мрачна епичност.

Ричард Левеск се включва с изключително морбиден кошмар за наследяването на едно царство, внимателно подготвено от местните последователи на великия Месмер, но с помощта на някои специални съставки, можещи да върнат душата в оковите на тялото, но не и разума, а една неразумна душа е твърде тъжно или твърде зловещо явление, според зависи нивото на чувствителността ви към зомбита и привнесени в жертва красавици. Самият Левеск е автор на фантастични уиърд истории с подчертан ноарен привкус, което си е стил, от който вярвайте ми – всички имаме нужда, дори и само заради освежаващата си странност и злокобно пощипване по сивите мозъчни клетчици. На неговия сайт https://richardlevesqueauthor.wordpress.com/ ще откриете истории като Ръката на мъртвеца, Неразчистени сметки или Вземи си утрето, предизвикателство за всеки почитател на по-различното във фантастиката.

Греъм Сторс пък ни отнася в далечното, или не толкова, бъдеще, където умът ще може да се пренася във всякакви тела от механично-изкуствен характер, но дали с него пътува и онази частица личност, която бива обичана и липсва на любимите ни хора дълго след като си отидем, или само една съвкупност от спомени, умения и познание за идентичност не стига, за да се каже, че сме се преродили. Философско, фантастично, социално и драматично, и може би нужно замислящо ни за вечното човешко желание за безсмъртие. Самият автор си е подчертано отдаден вярващ в идеите на сайфаистите, и ако споделяте това му космическо увлечение, можете да откриете от него няколко поредици като Канта Либре, Рик Силвър и Таймсплаш в Амазон.

Дейв Хигинс ще ни смути с една гротескна история за призраци, египетски мумии, странни събития и кърваво отмъщение, издържана в изключително класическия стил на липсата на добър край, герои отвличащи ни вниманието в очевидни лъжи, докато истинското грозно лице на отвъдземното дебне някъде в мрака, готово да ни замъкне в тъмното си селение от болка и безнадежност. За самия Дейв можете да научите повече на сайта му http://davidjhiggins.wordpress.com, където освен да се полюбувате на визията му на професионален илюзионист, ще откриете съществуването на лично мен заинтригувалата ме поредица Дракони и магия, с елементи на книга-игра, или може би своего рода иронизация на същата, както и сай-фай приключението Зелена звезда, книжния фентъзи сериал Седемте камъка, и колекциите му от мрачни истории от разнообразни жанрове и с особено смущаващи корици.

Кристофър Руз впечатлява с екзотично и абстрактно пътешествие до омагьосана кула насред пълна с опасности пустиня, която методично убива гостите си по завидно изобретателни начини. Сюжетът е малко хаотичен, леко объркан, като съновидение по изгрев, когато въображението е най-активно и най-смахнато в изграждането си на злокобни светове, в които да се изгубят душите ни. На сайта му http://www.ruzkin.com можете да откриете много забавни експерименти, като шпионската му серия с еротични елементи за супер секси женския аналог на Бонд, в случая Олесия Андерсън, дарк фентъзи поредицата, продължаваща сюжета от разказа му за Кулата на мравките, наречена Векът на пясъците, хорър сериалът в книжна форма Ръжда или сай фай уиърд книгата за Осемнайсетте отмъщения на доктор Милан. Свеж и разнообразен поглед върху жанра, във всеки случай.

Брет Адамс допринася със шпионска-футуристично-апокалиптична история, която поради комбинацията си от интер-жанрови стилистики, е единствената може би от всичките петнадесет, която просто не ми допадна. Брет не е и особено активен автор, но има поне още две книжки в същия миш-маш от ноар, фантастика, съвременост и трилър, която вероятно ще допадне на страшно много хора, но не и на мен, твърде реалистично ми е.

Брайс Андерсън балансира с поредната особена, оригинална, и лично на мен – изключително допадаща ми история за неустановено време и място, странен култ, мистериозен артефакт с твърде много живот отвътре, и една доста човешка история за намирането на място в света, когато си различен, и дали трябва да се сливаш, когато си роден да изпъкваш. Отговорът е не, но никой тийн няма да ви повярва, за съжаление. По темата за феминизма, израстването и различността Брайс има още размисли на сайта си http://bannedsorcery.com, където ви чака един трансдеменционален ню уиърд Неправдоподобното извисяване на едно необичайно момиче и Остин с вампири – Вампирът от Нортангър. Човек не може да не се зачуди дали все пак зад това име не се крие някой с различен пол, хм.

Белинда Мелор изненадва много приятно с една почти поетична история за съзтезание на бардове, с много странични малки човешки драми, епична проблематика на света и една доста лична история за оцеляване в неинтересни, нетохнологични, нееманципирани, неравностойни, не нищо си времена, в които даже магията е под съмнение. Фолклорните мит-поетични сюжети са специалност на Белинда, и ако посетите сайта ѝ http://forestdreaming.com ще се запознете с поредицата за Силваните – горски духове, вероятно вариант на дриади, и тяхната любов с човеците, които просто си живеят обикновения си живот в обикновените, средно утежнени условията на времето си. Въпреки не особено осезаемата привлекателност на това обобщение, самият Джефесън Смит признава, че просто бива неусетно увлечен в разказа, което подозирам е от онзи вид спокоен майсторлък , напомнящ ми на за съжаление не винаги добре приемания от редовите читатели, мой стар любимец Модезит.

Ръс Линтън влиза рязко с особено мрачна картина на доисторическо общество, вече успяло да се поквари и да обективизира жените като разменна монета, но на истински буйният дух понякога и природата с все още живите си призраци може и да помогне, признавайки едно специално момиче за част от черното си лоно, и давайки шанс на една особено силна душа да има живот, а не съществуване. На сайта му https://russlinton.com можете да намерите и продължението на тази впечатляваща легенда, развита в нужната си епична пропорция в сагата за Буреносното острие, както и постаполиптичната сага Аленият син, включваща супергерои, роботи, прокси войни, и всякакви такива благинки, за които ще си платите да ги гледате на кино.

Самият велик куратор Джеферсън Смит ще внесе малко горчива усмивка в леко иронизиращата обичайния сюжет за избрания от богове и магьосници млад герой, който ще спаси света, като този път героят ни е доста остарял, белият му кон е откровено казано откачена лама, а бива повикан като получава алкохолно отравяне, маркирало го със златна пеперуда над горната устна, която го задължава да служи до края на вероятно краткия си живот на мистична древна вещица, наречена за кратко Вдовицата. Която се оказва амбициозна и весела лелка, дето май-май току-що е открила феминизма. Заслужава си да се направи цяла поредица по темата, но засега все още няма, Джеферсън се е съсредоточил по-скоро върху сюжети от младежкото фентъзи, отколкото на тази малко по-зряла и цинична на моменти тема.

Бека Милс ни въвежда в необичайно градско фентъзи с демони и борци на светлината, които по Коледа лесно могат да уравновесят разногласията си над купчина шоколадови рудолфчета, и кой знае, може и някоя междувидова любов да припламне, и да се постигне по чисто биологичен начин равновесието на силите в битието. Или ще се избият, задавени с трохи от сладки, зависи. Ако сте от феновете на ърбаните, посетете и сайта на Бека https://the-active-voice.com/beccas-books/, където ви очакват продълженията на настоящия разказ в поредицата Еманации, и може би ще оцените сериозността на поредната битка за бъдещето, миналото и настоящето на света ни. Или просто ще прочетете една добра градска история.

Ван Алън Плексико хвърля читателите си насред битка между наследник на салемските вещици и древните демони на предисторията някъде в далечния изток, където тайни гробници, подземия и изгубени градове пазят обиталищата на неназовими дяволи с библейски пропорции, които унищожаване нямат, само спиране за малко и ограничаване на злините им над човечеството. Ван Алън има особено отношение към битките на живот и смърт, с особеното участие на специални герои и още по-специални лошковци, което сам определя като пълп, и на сайта му http://www.whiterocketbooks.com/plexico/ ще видите цяла серия от комикси Сентинелите, сай-фай приключението Алфа Омега, космическата опера с божествен привкус Легион и още куп пълп съкровища за ценителите на леките четива с агресивно-справедливи послания.

Реджина Ричардс внася малко женственост в странната обстановка на свят с обитатели, братовчеди на Аватар, разделен от ивица светлина, като обитателите от двете страни на луната си не могат да преминават при съседите, поради гарантирана смърт – дали заради специалния въздух, или безкрайното количество чудовища от всеки размер и вид, но с необичайно повишена смъртносност, сред които само твърде особени индивиди могат да направят повече от една безопасна крачка.  Но понякога, само понякога, веднъж в годината, се случват чудеса, и дори се ражда една истинска и топла любовна история насред океана от смърт. Реджина си има своя вкус към романтични истории, в които се замесват вампири в романа ѝ Кървава сватба, но лично аз предпочитам продължението на историята за синьокожите ѝ герои от сборника в целия ѝ формат Адските дълбини на синия бриз.

Карпов Кинрейд поставя финала на брилянтната подборка с изключително дарк фентъзи за легендарни герои в морски схватки с чудовища, по-злокобни от Ктхулу митовете, и пирати, по-безмилостни от всички кръвожадни главорези, за които сте чували наведнъж. Семейство Карпов-Кинрейд, защото всъщност става въпрос за двама таланти, сработили се в тежката задача да създадат същинско писмено чудо, продължават идеите си  в началото на поредицата си за Разпръснатите острови, но не са за изпускане и ърбън трилогията за Забранените, Вампирските момичета, както и дистопичната поредица за Смрачаването.  Повече за тях можете да откриете на сайта им http://karpovkinrade.com.

С две думи – ако си търсите нестандартно четиво, с нови и непознати имена, но с чудесно изпълнение и оригинални идеи, или просто се оглеждате за нов книжен любимец, и ви се иска някое пробно четиво – това малко сборниче върши цялата сериозна работа по това да ви впечатли, зарадва и задоволи книжното дяволче, свряло се в сърцата на всеки отдаден читател. Аз повече от това в една книга, честно, не търся.

Книжарница Задънената улица

Нелсън Демил

Не, това не е поредната, обичайно малко сълзлива, но всъщност очарователна, история за книжари, борещи се с живота, разочарованието, препятствията и общото замъгляване на емоционално – интелектуалната сила на човечеството. Това е един миниатюрен криминален роман, част от поредица, която обмислям да си донабавя от издателство Бард, един квинтет от кървави ужаси насред любимите ни топли книжни местенца. Няма свръхестествен елемент, няма някакви дълбоки размисли за живота, нито невероятни умствени упражнения в стил Шерлок Холмс. Просто бързо, почти светкавично разследване на едно ужасно престъпление, което би възмутило всеки книголюбец, защото нашата жертва е собственик на книжарница в затънтена уличка, поддържана с много любов, специална селекция на книги, събития, че дори и клиенти, и в крайна сметка работеща на загуба, защото това книгите е бизнес с пари само, когато се правят твърде много компромиси. Не е лошо, но не е за всеки.

Та нашата жертва, иначе симпатичен, ако и леко скучноват човечец, бива намерен сплескан на празничен бургер под тежестта на огромна викторианска библиотека, пълна с безценни томове познание. Като се замисли човек, може би прекрасен край за книголюбец, да бъде погубен от обекта на най-голямата страст в живота си. На пръв поглед – инцидент, сградата се сляга, тежък камион минава, малка експлозия се случва и случайно някак гигантската етажерка се стоварва върху нищо неподозиращия си собственик. Само че на мястото се случва едно леко прегладняло ченге, което не обича лесните отговори, и случайно разкрива една странна ситуация, включваща хитови писатели, красиви съпруги, тежки, ледени планове за отмъщение и добре обмислено престъпление, достойно за искрено уважение. Е, и за осъждане, и недоволство, но почитателите на Ханибал Лектър ще ме разберат.

Началото на една колекция за почитателите на криминални мистерии и книжни истории, от лично за мен напълно непознати автори, но пък явно доста добри. Идеалният формат и идея за градски транспорт, зъзнене по спирки и запълване на онези часове в държавни институции, докато чакате някой отегчен от живота, вселената и всичко останало служител да ви обърне диамантено ценна секунда внимание. Поне ще сте прекарали няколко (стотин) смислени минути.

Мечове във времето

Наслаждавам се без капка угризение на чистото удоволствие читателско – фентъзистко, което (за съжаление вероятно наистина) последният сборник от серията Мечове ще донесе на своите верни фенове. Защото предговорът не лъже – това е най-добрият представител на сборуването на идеи от някои от най-добрите фентъзийски творци в България, намерил своето местенце под флагмана на издателство Гаяна, където всички знаем – лоши заглавия просто не излизат. След приключенията на мечовето из ледове, градове, морета и космоси, сега същите ще пропътуват тънките гънки на времето, за да забият своите остри върхове в кървавата плът на лошковци от цялата вселена околовръст. И представлението ще си заслужава всяка страница време.

Идеята за пътуване във времето си е отдавнашна мечта на творци от цял свят, които не могат да намерят местенце в своята реалност, и се надяват, като в последствие след размисъл по влияние на магията на перото всъщност разбират грешката си, че могат да открият ново начало някъде в миналото или бъдещето. Начало може да има само сега, но пък продължението на всяка добра история може да бъде където си поиска, не мислите ли? Така че в Мечове във времето можем да се насладим на няколко изумителни приключения, в които бихме се включили без много- много замисляне във всеки един момент от реалностния ни, леко сивичък ежедневен животец. Е, поне за малко, преди да се върнем тук и сега, защото друг избор обичайно няма. Или пък не…

Започваме с поредния шеметен екшън за тримата пазители на Александър Драганов, където поправил се вампир, самодивски син и справедлив киборг разказват играта на зловредности от десетки легенди и предания, включае Йог Содот, Крали Марко и плеяда от демони и вещици, опитващи се да ликвидират организирано последните герои на добрата ни родина. Ето такива истории могат да ви вдъхнат доста правилен патриотизъм, вместо разни пошли шоута и мятане на знамена без повод и с повод на рандъм събития, където е важно да си „истински патрЕот“, нали. Щафетата се поема от Александър Цонков, който се намесва в цял сноп времеви ръкави в опити да се предотврати по изключително забавен, ако и в доста от вариантите си- кървав начин, едно средно голямо облагодетелстване от предварително поглеждане на тото резултати. В играта се включват и Лейди Пол и Вотан, разказващи ни древната легенда за светлината и мрака, чиито герои не могат да не се прераждат, търсейки справедливост или отмъщение, в зависимост от настоящото състояние на душите на избраните от тях съсъди човешки.

Даниел Иванов ни хвърля в едно бясно прескачане между интересни времена от страна на няколко посветени монаха, дето обаче са най-малкото религиозни, и един господар на ада, който всъщност се оказва доста достоен губещ в облозите с оня свят. Така де, когато времето ти е подвластно, имаш време, нали, хъхъ – времеви смешки, ще ги оценят праправнуците ви, дето ще си носят портативни машини на времето до телефона и рутера, имплантирани в челата им. Делиян Маринов пък ще ни разкаже едно малко неортодоксална любовна история развиваща се тук и някога, винаги отхвърлена, винаги забранявана, но която въпреки тъжната си драматичност дава онзи най-голям урок за загубата, че времето я лекува само, ако сърцето позволи. С Димитър Запрянов пък ще последваме по петите един беглец от Времето, негов служител, негов поддръжник, но и враг, щом окаже се, че дори и най-висшите същества, занимаващи се със самата материя на съзиданието, имат нужда от сериозна почивка от тежката отговорност.

Тук Димитър Цолов представя невероятните си нови герои Чистника и Шепичката, нашенският абсолютно достоен отговор на Лейбър, Хауърд и Грийн относно фентъзи дуетите от мечове и магия, способни да се справят със всяко зло на земята, дори и то да е под формата на изключителен в нечовешката си жестокост, оцеляващ под тежките стъпки на времето душеядец. Донко Найденов ще ни отведе в далечния изток, където вратите към миналото и бъдещето са широко отворени за хората с правилна кръв, дори и същите да нямат точната идея или подготовка за цялото бреме на могъществото анти човешко. А Мирослав Петров ще събуди войни орфееви и богини древни в настоящето ни, за да се справят с могъщото зло, с което и без това тръгналата ни по нанадолнището цивилизация няма никакви сили да се справи сама, независимо от технологии, напредничавост и антидискриминационно мислене. Финалът е за Петър Атанасов и едни три минути, повтарящи се хилядолетия наред, но разкриващи на един древен крал как думите човещина, човечност и човек могат да променят своя смисъл до толкова с времето, че да заемат точната си противоположност с вдигната глава и ясна мисъл за важността си.

Времето може да донесе величие, забрава, крах и безсмъртие. Всичко, за което си мечтаем, или всичко, от което се страхуваме. И десет разказа ще ви покажат поне една добра шепа от фикционални възможности, от които може и да се възползваме дори наяве някой ден, или просто да се примирим, че времето не ни управлява, но за съжаление ни променя твърде бързо за сметка на личните ни легенди, оставащи забавени в моменти на несигурност, страх и малодушие. Но поучителността не е основата на тази прелестна колекция, а чистото забавление от куп оригинални и много различни идеи с почти безупречно изпълнение, изпълващо сензорите ни за читателско задоволство до абсолютния максимум. За почитателите на добрите истории. Такива сме всички, знам.

ЧНГ, и за много нови книжни светове

Честита нова година и за много нови книжни срещи, приключения и пътувания до други светове!

Изминалата година ми бе по-скоро подчинена на живия живот, отколкото на книжния, но успях поне едно сто и седемдесетина и две-три книжки да отметна с резки по коланчето ми на пишман полу-професионален читател. От тях само 25 са на български автори, за което малко ме досрамява, но случва се, нали. Моите бе-ге любимци за 2017 остават лебедовата песен от отвъдното Сбъдващия мечти на непрежалимия Адриан Лазаровски, великолепния сборник на трубадурите Машина за истории и страхотната компилация от истории, вдъхновени от краля на меланхоличния мрак Едгар Алан По – По крилете на гарвана на колекция Дракус и издателство Гаяна, които са ми и основния източник на най-добрите български автори и за тази година.

От останалите не съвсем бг магьосници на годината топ 3 от вдъхновенията ми остават изключително спорната, но несъмнено успешна книга за Детски и домашни приказки на Братя Грим; поредицата за мумините на Туве Янсон, която е детска, колкото и кървавия гримски хорър, макар че тук се акцентира на нордическа хюга философия за начинаещи, както и една чудесна и новаторска фентъзи поредица  Татуировка с чудовищна кръв на Дейвид М. Корниш, в която линията между добри и лоши е много, много размесена във всички цветове на дъгата, и просто ти влиза много под кожата, като един далеч по-шарен Оливър Туист с учудващо смислен финал.

2017 за мен мина и под знака на криминалетата и на по-детските истории, като ви гарантирам, че и двата поджанра имат почти лечителски способности за онези моменти на трудни моменти, които ни сполетяват по толкова много поводи ежедневно. А когато нищо друго не помогне – извадете голямата пушка, наречена Тери Пратчет, артилерията на име Танит Ли и химическия патрондаш на Туве Янсон – с тях всички отговори ще намерят въпросите си. Пожелавам си за 2018 още по-вълнуващи срещи с книжни магии, и още по-широки усмивки, изпълнени със задоволство и себична радост от поредното откритие – думотворец.

Книжни срещи 2017

Януари
1. Сбъдващият мечти – Адриан Лазаровски
2. Всичко е игри и забавления – Дейв Барет
3. Битката за Верона – Джъстин Калдерон
4. Защитения – Питър В Брет
5. Планината на троловете – Матю Райли
6. Нощ на игри – Джони Нексъс
7. Детски и домашни приказки – Братя Грим
8. Земята под прицел – Ангел Брайт
9. Господарите на вселената – Николай Попов
10. Стопаните на луната и слънцето – Рафаила Райкова
11. Пустинното копие – Питър В Брет
12. Злощастните първи – Данъл Дж Нюман

Февруари
13-15. Остриетата на кардинала, Алхимикът от сенките, Драконът на арканите – Пиер Певел
16. Заливът – Илко Германов
17. Пътуване на юг – Михал Айваз
18-19. Зловещите втори, Неблагодарните трети – Данъл Дж Нюман
20-21. Дневната война, Черепният трон – Питър В Брет
22. Планета вода – Борис Акунин
23-24. Стиймпънк приказни истории – том 1 и 2
25. Сянката на вятъра – Карлос Руис Сафон
26. Бремето на кръвта – Дейвид Далглиш
27. Критична грешка – Робърт Беван
28. Мемоарите на татко Мумин – Туве Янсон
29. Сказания за ледената планина – Александър Драганов
30. Машина за истории
31. Цената на измяната – Дейвид Далглиш
32. Критична грешка – Още по-голям провал – Робърт Беван

Март 2017
33. Вампирът Лестат – Ан Райс
34. По крилете на гарвана
35. Джеймс и голямата праскова – Роалд Дал
36-37. Кралете на мъглите, Изгревът на викингите – Кормак Макарт – Робърт Хауърд, Питър Дж Тайлър
38. Щурмът на рептилите – Джейн Колдфайър
39. Малък наръчник по хюга – Майк Викинг
40. Някога бяхме богове – Мартин Петков
41. Погинали обещания – Дейвид Далглиш
42. Да оцелееш като родител

Април 2017
43-44. Подобие на милост, Частица изкупление – Дейвид Далглиш
45 Критична грешка Фантомни израстъци – Робърт Беван
46. Екс орбита – Васил Георгиев
47. Книгата с магии на кралица Виктория
48. Колеж за магьосници – Лев Гросман
49. Ламя ООД – Марин Трошанов
50. Флатландия – Едуин Абът
51-53. Домът на мис Перигрин за чудати деца, Градът на гладните, Библиотеката на душите – Рансъм Ригс
54. Паякът

Май 2017
55. Дядо Прас – Тери Пратчет
56. Кръв 20: вампирски хорър истории – Танит Лий
57. Квази – Сергей Лукяненко
58. Среднощни приливи – Стивън Ериксън
59. Дълга поляна – Нели Цветкова
60-71. Таши и Баба Яга, и демоните, и смрадливеца, и танцуващите обувки, и обитаваната къща, и кралската гробница, и откраднатия автобус, и забранената стая, изгубен в града, и феникса, и голема – Анна и Барбара Финберг
72. Шовинист – Тери Пратчет
73. Little book of darkness – Стефан Д. Стефанов
74. Ламя ООД Освобождение – Марин Трошанов
75. Искам вкъщи – Джеф Кини
76. Кармила

Юни 2017
77. Младостта на магьосника – Евгений Лукин
78. Морето на скръбта – Рий Сьосби
79. Водопади на възмездието – Крис Удинг
80. Нощно острие – Бранимир Събев
81-82. Срали и заспали – Шити Браун Дж
83. Пробуждане
84. Майстора и Маргарита – Михаил Булгаков
85. Заветът на викинга – Георги Връбчев
86. Нахема – Вера Крижановска-Рочестър
87-88. Тайните на черния капитан, Железния чакал – Крис Удинг
89. Драконовият астероид – Г. Дерек Адамс

Юли 2017
90. Човекът, който търси
91. Старият Марс
92. Нощният цирк – Ерин Моргънстърн
93. Човекът фантом – Гастон Льору
94. Подземието на смъртта
95-98. Кърпена глава – Гай Бас
99. Зуу сити – Лорън Бюкс
100. Книгата с драконите – Едит Несбит
101. Обаждане от ада – Мариян Петров
102. Как царската дъщеря и юнакът спасили царството – Александър Маринов – Санчо
103. Тайната на Ред Хауз – АА Милн
104. Градът на сънуващите книги – Валтер Мьорс
105-106. Кърпена глава – Гай Бас

Август 2017
107. Неестествени твари
108. Белязани лебеди – Елена Павлова
109-110. Орденът на жълтия флаг, Желязната бездна – Виктор Пелевин
111. Богове котки и кучета – Танит Ли
112. Сълзите на дракона – Кръстю Мушкаров
113. Лъвовете на Ал-Расан – Гай Гавриел Кай
114. Феникс с часовников механизъм
115. Краят на света – Лаура Гайего
116. Вълшебни приказки от средновековна София – Владимир Свинтила
117. Сирак – Дейвид М. Корниш
118-138. Барбароните – Анет Тизон, Талас Тейлър

Септември 2017
139. Цилиндърът на магьосника – Туве Янсон
140. Призрак в хотела – Уилки Колинс
141. Глинената маймуна – Остин Фриман
142. Ловци на кости – Стивън Ериксън
143. Палецът на инженера – Артър Конан Дойл
144. Фенерджия – Дейвид М.Корниш

Октомври 2017
145. Фактотум – Дейвид М.Корниш
146. Тайната на жълтата стая – Гастон Льору
147. Огледалото на съдията – Гилбърт Честъртън
148. Последният континент – Тери Пратчет
149. Най-добрите Пени Дредфул разкази
150. Разследванията на Ханшичи – Окамото Кидо
151. Загадката на Мари Роже – Едгар Алан По
152. Дневното момче и нощното момиче – Джордж Макдоналд

Ноември 2017
153-156. Муминтрол и разбойниците, Мумините и семейния живот, Самотният остров на Муминтрол, Прислужницата на мама Муминка – Туве Янсон
157. Проклятието на Шибалба – Дого Танкарт
158. Където дърветята пеят – Лаура Гайего
159. Аферата Грийн – С С ван Дайн
160. Черният гмурец – Искрен Веселинов
161. Осемте удара на часовника – Морис Льоблан
162. Убийства в открито море – Ърл Дер Бигърс
163-166. Муминтрол се влюбва, Муминтрол строи къща, Муминтрол на Ривиерата, Муминската долина се превръща в джунгла – Туве Янсон

Декември 2017
167. Книжарница Задънената улица – Нелсън Демил
168. Всеобща история на безчестието – Хорхе Луис Борхес
169. Отвъд стената на съня – Х. Ф. Лъвкрафт
170. Реката на мъртвите – Франк де Лорка
171. Безименният убиец – А.Ф.Морланд
172. Доброто старо време – Джеф Кини
173. Мечове във времето