Мечове във времето

Наслаждавам се без капка угризение на чистото удоволствие читателско – фентъзистко, което (за съжаление вероятно наистина) последният сборник от серията Мечове ще донесе на своите верни фенове. Защото предговорът не лъже – това е най-добрият представител на сборуването на идеи от някои от най-добрите фентъзийски творци в България, намерил своето местенце под флагмана на издателство Гаяна, където всички знаем – лоши заглавия просто не излизат. След приключенията на мечовето из ледове, градове, морета и космоси, сега същите ще пропътуват тънките гънки на времето, за да забият своите остри върхове в кървавата плът на лошковци от цялата вселена околовръст. И представлението ще си заслужава всяка страница време.

Идеята за пътуване във времето си е отдавнашна мечта на творци от цял свят, които не могат да намерят местенце в своята реалност, и се надяват, като в последствие след размисъл по влияние на магията на перото всъщност разбират грешката си, че могат да открият ново начало някъде в миналото или бъдещето. Начало може да има само сега, но пък продължението на всяка добра история може да бъде където си поиска, не мислите ли? Така че в Мечове във времето можем да се насладим на няколко изумителни приключения, в които бихме се включили без много- много замисляне във всеки един момент от реалностния ни, леко сивичък ежедневен животец. Е, поне за малко, преди да се върнем тук и сега, защото друг избор обичайно няма. Или пък не…

Започваме с поредния шеметен екшън за тримата пазители на Александър Драганов, където поправил се вампир, самодивски син и справедлив киборг разказват играта на зловредности от десетки легенди и предания, включае Йог Содот, Крали Марко и плеяда от демони и вещици, опитващи се да ликвидират организирано последните герои на добрата ни родина. Ето такива истории могат да ви вдъхнат доста правилен патриотизъм, вместо разни пошли шоута и мятане на знамена без повод и с повод на рандъм събития, където е важно да си „истински патрЕот“, нали. Щафетата се поема от Александър Цонков, който се намесва в цял сноп времеви ръкави в опити да се предотврати по изключително забавен, ако и в доста от вариантите си- кървав начин, едно средно голямо облагодетелстване от предварително поглеждане на тото резултати. В играта се включват и Лейди Пол и Вотан, разказващи ни древната легенда за светлината и мрака, чиито герои не могат да не се прераждат, търсейки справедливост или отмъщение, в зависимост от настоящото състояние на душите на избраните от тях съсъди човешки.

Даниел Иванов ни хвърля в едно бясно прескачане между интересни времена от страна на няколко посветени монаха, дето обаче са най-малкото религиозни, и един господар на ада, който всъщност се оказва доста достоен губещ в облозите с оня свят. Така де, когато времето ти е подвластно, имаш време, нали, хъхъ – времеви смешки, ще ги оценят праправнуците ви, дето ще си носят портативни машини на времето до телефона и рутера, имплантирани в челата им. Делиян Маринов пък ще ни разкаже едно малко неортодоксална любовна история развиваща се тук и някога, винаги отхвърлена, винаги забранявана, но която въпреки тъжната си драматичност дава онзи най-голям урок за загубата, че времето я лекува само, ако сърцето позволи. С Димитър Запрянов пък ще последваме по петите един беглец от Времето, негов служител, негов поддръжник, но и враг, щом окаже се, че дори и най-висшите същества, занимаващи се със самата материя на съзиданието, имат нужда от сериозна почивка от тежката отговорност.

Тук Димитър Цолов представя невероятните си нови герои Чистника и Шепичката, нашенският абсолютно достоен отговор на Лейбър, Хауърд и Грийн относно фентъзи дуетите от мечове и магия, способни да се справят със всяко зло на земята, дори и то да е под формата на изключителен в нечовешката си жестокост, оцеляващ под тежките стъпки на времето душеядец. Донко Найденов ще ни отведе в далечния изток, където вратите към миналото и бъдещето са широко отворени за хората с правилна кръв, дори и същите да нямат точната идея или подготовка за цялото бреме на могъществото анти човешко. А Мирослав Петров ще събуди войни орфееви и богини древни в настоящето ни, за да се справят с могъщото зло, с което и без това тръгналата ни по нанадолнището цивилизация няма никакви сили да се справи сама, независимо от технологии, напредничавост и антидискриминационно мислене. Финалът е за Петър Атанасов и едни три минути, повтарящи се хилядолетия наред, но разкриващи на един древен крал как думите човещина, човечност и човек могат да променят своя смисъл до толкова с времето, че да заемат точната си противоположност с вдигната глава и ясна мисъл за важността си.

Времето може да донесе величие, забрава, крах и безсмъртие. Всичко, за което си мечтаем, или всичко, от което се страхуваме. И десет разказа ще ви покажат поне една добра шепа от фикционални възможности, от които може и да се възползваме дори наяве някой ден, или просто да се примирим, че времето не ни управлява, но за съжаление ни променя твърде бързо за сметка на личните ни легенди, оставащи забавени в моменти на несигурност, страх и малодушие. Но поучителността не е основата на тази прелестна колекция, а чистото забавление от куп оригинални и много различни идеи с почти безупречно изпълнение, изпълващо сензорите ни за читателско задоволство до абсолютния максимум. За почитателите на добрите истории. Такива сме всички, знам.

Advertisements

1001 книги, които трябва да прочетете преди да пуснете завеските и се оттеглите в мизансцена на онова , дето му викат житейски театър

Тъмните години на миналия век – 1940 – 1950 са едни от най-разрушителните в съвременната ни история, но не само – те са и едни от най-непознатите от историческа гледна точка за масата ученици, които ако не се затърсят из разни спорни откъм достоверност сайтове , няма как да разберат нещо повече от едно изброяване на правителства , партии и скучнотии, а не истината – как се забихме съвсем съзнателно във втора катастрофа, този път съвсем фатална, за бъдещето на една цяла нация.  Но няма сега да коментираме слабостта на един народ, от който боледуваме и до днес, а ще говорим за книги, създадени в тези много меко казано смутни времена, или по-точно за селекцията на едни умни, симпатични, световни литерати.

1348

Тук и сега е рождението на Малкия Принц на Екзюпери – една от най-противоречивите като възприятие детски книги за всички времена – половината читатели я смятат за откровение свише, докосващо най-скритите струни в човешката душа и инициирайки откровен вътрешен монолог между детето и възрастните в нас, отговаряйки ни на някои от най-важните екзестенциални въпроси в битието ни; а другата половина казват, че това е една от най-надценените и грешно прокламирани като писмена храна за душата текстове, сравними по нечестивост само с демоните  Коелю и Букай.А за мен това е красива сюрреалистична приказка , заслужаваща си четенето на всяка възраст.

54963z

Детската литература получава в тези ужасни времена и най-силния си, буквално и преносно, образ на малката Пипи, която всевечната вълшебна фея  Астрид Линдрен създава като символ на бунта и еманципацията от съвсем крехка възраст . Учудващо лека, незлобливо приключенска и затрогващо топла за поколение след поколение, отраснали в най-различна технологична и етична среда , доказвайки за пореден път , че наистина добрите и вечни детски книги надживяват създателите и времето си, и пренасят идеите и настроението си с лекота през десетилетия, ако не и векове.

3662 110214_b

Големият брат се появява на сцената в псевдокомунистическата дистопия 1984, където мислите са най-големите престъпления извършаеми от човека, а животните организират най-ефективната революция в анималистичния си микросвят в Фермата на животните – и двете създадени от очевидно провиждащия във времето Джордж Оруел, чиито уроци не искаме и няма да научим , то се е видяло по-ясно от всякога.

149705z 166549z

Сред най-важните автори на времето си се отличава приятно и едно почти „наше момче“ – Иво Андрич с неговите Мостът на Дрина и Травнишка хроника , разказващи за войните през поколенията по начин по-близък до нашето възприятие на хора, свикнали да живеят на кръстопът от бойни действия и десетки нации, съжителстващи в умерено миролюбие и опит да оцелеят на ръба на конфликта в кръвта.

peake_titusgroan

Изключително незаслужено подценявания на българския пазар Марвин Пийк създава своя магнус опус Горменгаст, Тайтъс Гроан и Самият Тайтъс – комплицирано фентъзи , гротескно, делириумно и зловещо объркващо , с уникално неразбираеми герои и въздъхващо непроследим сюжет, който планирам да прочета в най-близко бъдеще, защото това е истинската класика на жанра и таланта на фантазията.

Alber Kamiu-chumata igrata-na-stykleni-perli 160667_b

Това е и времето на големите и вечни заглавия, създадени от авторите си в моменти на отвращение към реалността в най-пълния смисъл на думата – като спорната в своята безкрайна опростеност Чужденецът и клаустрофобичната Чумата на Камю, или посветената на междуличностните сблъсъци Шахматна новела на Стефан Цвайг, събираща остатъците от живота след войната в леко абсурдна ситуация на турнир без смисъл и цел. Точно сега Херман Хесе създава своя магически по въздействие философски труд Играта на стъклени перли; за промяната на ценностите и вярванията под угрозата на войната разказва Хемингуей в За кого бие камбаната, а Томас Ман преоткрива вярата по откровено мислителски и епичен на моменти начин в Йосиф и неговите братя и Доктор Фаустус, и Съмърсет Моъм поема  на екзистенциалното си пътешествие в търсене на добротата и смисъла на живота в Острието на бръснача. Никос Казандзакис поставя може би най-известния гръцки роман на световната литературна сцена – Алексис Зорбас, Итало Калвино , с който така и не можем да се харесаме трайно, дебютира с Пътят към паяковото гнездо, а Реймон Кьоно създава изящната си Упражнения по стил, която може да се възприеме и като истинския учебник за начинаещи автори, търсещи своите лични изразни средства.

48584z

Класовата тема се разглежда широко в описващата любовните трепети в едно аристократично домакинство Loving на Хенри Грийн; за скандалите на богатите и прекрачването на социално общоприетите линии разказват Любов в студен климат от Нанси Митфорд и The garden where the brass band played на Симон Вестджик, за падението от постигнатото от предците заради личностната развала говори House in the uplands на Ърскин Колдуел, и не на последно място и  Ивлин Уо показва безмилостно явно човешките крушения и емоционална деградация на остатъците от висшето общество в Завръщане в Брайдсхед.

Различните книги на периода не са много. Магическият реализъм на Латинска Америка се събужда с Алехо Карпентиер и Царството тук на земята,  докато европейският сюрреализъм диша с Андре Бретон и полуесеистичната Arcanum 17 и модернистично – изящната история Смъртта на Вергилий на Херман Брюх. Малкълм Лоури създава символистката Под вулкана , вдъхновена от Деня на мъртвите и Данте, примесени с реалността на постфашизма, Камило Хосе Села  – свръх детайлно описателната Пътуване към Алкариа, Г В Десани – своята риторично – идиоматична странност Всичко за Х. Хатер, а Шамел Йосиф Агнон създава религиозната пиктареска В сърцето на моретата, докато Борис Виан започва своята серия ноарна литература, която е в състояние да ме захвърли трепереща под масата с трескавата си човекоомраза с Пяната на дните.

Но все пак е война, и душите страдат наравно с телата. За крайностите на жестокостта в различни страни, националности и гледни точки разказват Ричард Райт в Роден син, Дино Будзати в Татарската пустиня, Греъм Грийн в Силата и славата Сиро Алегрия в Широк и чужд е света, Случаят на другаря Тулаев от Виктор Серж, Човекът със златната ръка на Нелсън Алгрен, Тенекиената флейта на Габриел Рой , Горещината на деня на Елизабет Боуън, Примо Леви в Ако това е човек и Насам за газа дами и господа от Тадеуш Боровски.

За продължаващата деградация на семейството и всичко ценно и нормално за предците ни разказват не един и двама автори – Човекът , който обичаше децата на Кристина Стед,  Живите и мъртвите на Патрик Уайт,  Твоите земи на Чезаре Павезе, Прах и диаманти на Йержи Андреевски , Завръщане на Хенри Грийн, Разговори в Сицилия на Елио Виторини ,Исус спря при Еболи на Карло Леви , Embers на Шандор Марай, Колебаещия се мъж на Сол Белоу,   Транзит на Ана Сегерс, Андреа на Кармен Лафорет, Midaq Alley на Нагуб Махфуз, Непокорност на Алберто Моравия, Плачи за любимата страна от Алън Патън и Смъртна присъда на Морис Бланшо.

Следват 50-те години – време на възстановяване и подем на обществото, и промяна на нравите , макар че не е ясно дали за добро. Там ни очакват роботските закони и Фондацията , трифидите, Джеймс Бонд , Лолита , Властелинът на пръстените и повелителя на мухите – тежко напластени с идеи и прогрес на умовете.

Селекцията на гореспоменатите книги е от класацията 1001 books you must read before you die – 2013 edition.

1001 книги, които трябва да прочетете преди да запеете в небесния хор , или онзи малко по-долу след Адския огън вляво,сещате се

Навлизаме в смутните 1930-1940 години , белязани от началото на най-излишната война , унищожавала умове и тела с еднаква безизразна нужда от анихилация на частици от човешкия вид и задраскване на няколко конкретни генотипа , заради основната човешка слабост – алчността, съчетана със страха и дребнавата жестокост, които вървят твърде често ръка за ръка. Наред с деградацията обаче, истинските думосъздатели опазват въображенията и мечтите си, и на ръба на една огромна пропаст създават великолепни лебедови песни на литературата, които е хубаво да отгърнете поне веднъж в живота си.

Oldas Haksli-prekrasniqt nov svqt

Това е времето на блестящата футуристична дистопия на Олдъс Хъксли – Прекрасният нов свят, вдъхновена не от друг, ами от новатора на идеите, безмилостно изпреварили времето си, че и нашето, с твърде много десетилетия – Хърбърт Уелс. Консуматорство и самозадоволяване в опит за постигане на идеалното щастие в перфектно подредено общество – някак твърде познато почти век по-късно и разтърсващо в етичен план тези, които все още могат да разбират разликата между свобода и свободия. Сред задължителните заглавия от Хъксли се нарежда и доста по-съвременната за времето си Сляп в Газа. А сред дистопиитв, които не са за пропускане се нарежда Войната със саламандрите на Карел Чапек – анти политическа, анти фашистка и анти комунистическа приказка за пораснали, чието послание така и не става чуто с оглед на напредващите събития в смутните междувоенни десетилетия.

174432_b

Тук е и моментът на тъмния блясък на господаря на всички кошмари и космически ужаси – Х П Лъвкрафт , надминал и По в пътешествията си из мрачните дебри на човешките страхове от всичко древно и голямо, поставил началото на истински култ, в най-буквалния смисъл на думата , довел до знанието ни  всевелико име като Ктхулу, и убедеността, че истинските владетели на реалността ни някой ден ще се събудят, и тежко и горко ни тогава – това и още много е Планините на безумието, а и практически абсолютно всичко от Лъвкрафт и неговия кръг и последователи – творци , създаващи текстове погълнати от  идеи на тъмните изкуства.

150405z

Точно в тези времена се ражда и истинското начало на епичното фентъзи с Хобит на добрия стар дядо Толкин, който макар и да е обвиняван от съвременниците си като създател на твърде възхваляваща метафора на английската смелост във войните и в одемоняване на някои нации, особено тъмнокожите такива , все пак преминава границата на времето и се настанява в милиони детски и пораснали сърца с една от най-добрите фентъзийни книги на всички времена и крайъгълен камък на жанра , копиран и имитиран от хиляди последователи на родоначалника на любимия ми подвид литература и до днес.

Autobiography_of_Alice_B._Toklas,_The

Гертруд Щайн и Автобиографията на Алис Б Токлас пък правят една моментна снимка на истинския елит на творците на времето си , разказвайки за места и срещи на хора, за които можем да мислим само с благоговение – Пикасо, Гоген, Хемингуей, Кокто, Аполинер и въобще всеки с много фантазия и истински талант недокоснат от угрозата на глупостта на времето. В този ред на мисли ще спомена и Полунощ в Париж на Уди Алън – един от най-приятните филми на дребния нервак, отнасящи ни във времена , когато страстите са сътворявали, а не принизявали душата.

333.max 5129.200

За аристокрацията , само спомен от благородничеството на кралските времена, с всички нейни недостатъци и слабости , пък заговарят неподражаемия Удхаус с неговите неповторимо безупречен Джийвс и абсурдно нелеп Устър, както и Дороти Сейърс с нейния изящно британски и претенциозен лорд Питър и детективските истории, в които се забърква като Убийството трябва да рекламира и повлияната от Уилки Колинсовия Лунния камък – Деветте шивача, с които смятам да се запозная отблизо съвсем скоро.

187537_b

Това е времето на детективите със суров израз на лицето и готовност да прочистят света от лошите, без да търсят  политическа или социална коректност в действията си. Не са нито очарователно антисоциални като Шерлок, нито сломително симпатични като Поаро, а истински корави мъже, разкриващи не просто престъпления, а заразата на собственото си време, покосяваща души навред. Тук Дашиъл Хамет създава своите Сам Спейд от Малтийският сокол и Ник и Нора Чарлз от Кльощавият, Реймънд Чандлър -Марлоу от Големият сън, и Греъм Грийн – Пинки в Кеят на злото.

slauerhoff

Едно различно заглавие е това на холандеца Ян Якоб Слауерхоф и неговото Забраненото кралство – история за пътуване през времето, разделени самоличности и искрено описание на колониализма в неговото не особено чисто лице през вековете, представено по алтернативен и модернистичен начин, труден за четене и възприемане, но все така красив. Сред произведенията от странни автори от далечни страни, които всъщност са географски почти близо, но ментално на една вселена разстояние се нареждат и исландската епика Самостоятелни хора от Халдор Лакснес, историята на асасините от Аламут от словенеца Владимир Бартол, сюрреалистичната амалгама от сънища и видения Слепият бухал на иранеца Садет Хедаят, и странната смесица от сатира, митология и откровен абсурд Плаващите чавки на Флан О’Брайън.

3748.max

Далече от съвременната тема , но не и далеч от войната, разкъсваща животи, отива Маргарет Мичъл с вечната Отнесени от вихъра, чиято екранизация остава един от примерите за разточително и в последствие – експлодиращо в цветна палитра великолепие, разказващо за времената на Севера и Юга, когато дами и господа е било не просто официално обръщение, а истинско описание на характери – силни и непоколебими, носещи в себе си гордостта и уж-величието на американската история, или поне така погледнато през очите на наследниците си , все пак.

daphe_du_maurier_rebecca283952

Сред жените , чиито имена трябва да бъдат запомнени на литературния фронт изпъква и Дафни дю Морие и нейната готическа безименна нова Джейн Еър в романа  Ребека, където викторианската лудост се измества от невротични фантазии, като комбинацията е завладяла не едно кораво читателско сърце, търсещо различното в книжния свят,;както и Уинифред Уотсън с шеметната си , забавна и странна на моменти Денят, който промени живота на Мис Петигрю, чиято екранизация е просто задължителна за ценителите на филмите с внимание към детайла и изящност на сцените, необиждащи природната интелигентност на зрителя. Да не пропусна и моята лична любимка Карен Бликсен , позната още и като Исаак Денисен и Извън Африка – роман за вечната борба с живота, силата на характера и магията на природата, но най-вече – за самата Африка.

pateshestvie-do-kraya-na-noshtta-195x300

Войната все пак е навсякъде – една в спомените, втора в страховете. Всички говорят за нея, дишат в нея, и четат за нея. Това е времето на искрените текстове за реалното лице на войната, което обаче не променя особено бъдещите грешки. За войната от толкова различни, и все пак – близки в своята отчаяност начини творят Фредерик Манинг и Her privates we, Луи Фердинан Селин и Пътешествие до края на нощта, Йозеф Рот и Радецки марш, Андре Молро и Съдбата на човека,  Ерик Амблър и Причина за тревога , Витолд Гомбромович с Ferdydurke и In Parenthesis от Дейвид Джоунс.

1238 167381_b

Войната не е само на бойното поле , но и в душите на хората, където се водят непрестанни баталии между морала и чувствеността, като времето дава превес на страстите, а не на разума за пръв път от няколко столетия набожност насам. Говорим за Уиндъм Люис и Маймуните на Бога, Моника на Сандърс Люис, The thinking reed от Ребека Уест, Завръщането на Филип Лавиновиц и На ръба на разума на Мирослав Крлежа,  Пощальонът винаги звъни два пъти на Джеймс Кейн,  Ненаситност на Станислав Виткевич,  Тропика на рака на Хенри Милър, Елизабет Боуън и  Към север, Свободен ден на Сторм Джеймсън, Изпитание на младостта от Вера Бритън, На висотата на отчаянието от Емил Чоран , Заслепеност от Елиас Канети, Уморените коне ги убиват, нали на Хорас Маккой.

Vipers144680z

За живота след или посред войни, и промяната в човешкото може и да се говори с ирония потопена в малко горчилка ,или с преднамерена жестокост, или в цяла палитра от необичайни емоции, създадени от условията на отчаяние и безвъзвратна загуба на ценности и вяра . Това са Стела Гибънс и Неуютната ферма, Сирене на Вилем Елскот,  Човекът без качества на Роберт Музил, Франсоа Мориак и Змийско кълбо, Госпожица Самотни сърца на Натаниъл Уест, Call it sleep от Филип Рот, Улицата на крокодилите от Бруно Шулц,, Камбаните на Базел от Луи Арагон, Кристофър Ишърууд в The last of mr Norris и Сбогом на Берлин,  Мълк Раж Ананд и Недосегаем, Джуна Барнс с Nightwood , Summer will show на Силвия Уорнър; Уилям Фокнър с Абсалом, Абсалом , Зора Нийл Хърстън с Очите им гледаха към Бога, Джийн Рис в Добро утро полунощ и САЩ  на Джон Дос Пасос.

нежна нощ8454086_b

Но най-вероятно ще е напълно достатъчно и само да се потопите в думите на гениалния Фицджералд , който никога не може да бъде обвинен в премълчаване на тъмната страна на собствения си живот, както е и в Нежна е нощта. Или в думите на другите класици, дебютирали в света със силните си актуални текстове – огледала на времена, в които имаме късмет , че не сме се родили , или поне повечето от нас – тук са  Джордж Оруел с Keep the aspidistra flying, За мишките и хората и Гроздовете на гнева на Джон Стайнбек , Мърфи на Самюел Бекет, Бдение над Финеган на Джеймс Джойс и Погнусата на Жан- Пол Сартр, които нямат нужда от разяснения.

В следващото десетилетие на една от най-гнусните войни в историята ни, която все още може да бъде повторена и умножена десетки пъти в бъдещето ни, се появяват Пипи Дългото чорапче, Животинската ферма , Брайдсхед, Тайтъс Гроан, Зорба Гърка , 1984 и Борис Виан – компания, в която не е сигурно , че ще оцелеете.

Селекцията на гореупоменатите книги е от класацията 1001 books you must read before you die – 2013 edition.

1001 книги, които трябва да прочетете преди да побутнете маргаритките изотдолу, разбираш ли

И преминахме второто десетилетие, отправяйки се към края на първата третина на интересните прокълнати времена , на ръба между съвременно скучното и отминало романтичното. Какво ни чака в периода 1920 – 1930 година?

173996_b

Разбира се – това е времето на авантюристите – бизнесмени, бездушните или мечтателите, успяващите или зариващите се в личностна деградация на цената на много зелено. Времето на Гетсби и Фицджералд. Според някои книгата е вече твърде скучна за четене, и компенсирана за лесна консумация от филма, който независимо какви ви ги приказват познавачите – всъщност е много добър. Драмата на личността под натиска на времето и парите разглеждат и Синклер Люис в неговия Бабит, както и Максим Горки и Артамонов.

3497824396

След войните е времето и на преразглеждане на личната философия, довела до началото на поредица от унищожителни трагедии, на която засега му се вижда само началото, но има доста десетилетия да отминат до привидния край, или поне замаскирването му като нещо по-пацифистко. Херман Хесе създава своите философски романи за духовния живот на младия Буда – Сидхарта, както и историята за упадъка на немската средна класа, позволила идването на един от най-страховитите лидери на всички времена в Степния вълк. Със сериозен психологизъм се занимава и Итало Стево със Съзнанието на Зено, както и Луиджи Пирандело в Някой, никой, сто хиляди, както и епохалния Марсел Пруст и неговото По следите на изгубеното време, и сюрреалистичната Надя на Андре Бретон.

kristin-dyshteriata-na-lavrans

Специално място ще отделя на една особена поредица от Сигрид Унсет – Кристин , дъщерята на Лавранс, разказваща  невероятна епична и семейна история за Норвегия през тъмния 14 век , осигурена на български в страхотно оформление и превод от издателство Емас. Женска трилогия, романтична трилогия, историческа трилогия. И все пак – класика за феминистките, сравняващи Кристин с Ана Каренина, мадам Бовари и Тес от Дъбървил.

161447z 0833393z

Една от ярките личности на времето си е невероятния Кафка, пример за това как човек с безброй ментални проблеми може да създаде невероятни текстове, подлежащи на повече анализи , отколкото читателски точки са възможни. Книгите му се променят някак, без да усетиш механизма на подсъзнателно въздействие, и за мен е четим на всяка възраст, като емоциите могат да варират от пълно ошашкване до искрено разбиране на абсурдните видения в думи. Задължителни са Процесът , Метаморфозата , Замъкът и  Америка, а според мен – и всичко останало.

 157289z 173463z 642121z

Това е и момента на изгарящия блясък на една от най-страховитите жени – авторки Вирджиния Улф, от чийто Орландо все още ме е мъничко не точно страх, ами по-скоро неудобно от присъствието на книгата в стаята, смутила ме с абсолютната си неразбираемост и вероятна твърда гениалност, които не ми понесоха в онзи четящ момент. За смели читатели, несъмнено, са и Госпожа Далауей, Към фара и Вълните, и всички останали солидни феминистични текстове, нуждаещи се определен характер, за да бъдат възприети правилно.

yrnest-heminguej-kolekcia-br-sbogom-na-oryzhiata-tom-5 yrnest-heminguej-kolekcia-br-slynce-izgriava-fiesta-tom-3 yrnest-heminguej-kolekcia-br-starecyt-i-moreto-tom-4

След страшните жени идва ред и на страшните мъже в лицето на вездесъщия Хемингуей, еманацията на мъжкия автор творящ за събратята си мъже, оплюван и възнасян, но истински корав класик, който трябва да раздават из фитнес залите , заедно с анаболите и протеиновите шейкове. Или поне би било толкова секси младоци със сикс пакове и истинска книга в ръка. Сбогом на оръжията, Стареца и морето, За кого бие камбаната, Слънце изгрява – всичко става.

63966z

Сред заглавията изпъкват и шепа, предизвикващи леки усмивки на недоумение, най-вече заради вероятно погрешната представа за някои наименования. Да речем знаете ли , че Шака Зулу е епична история за въздигането на един диктатор, жертващ семейството и любовта си в името на властта в пре-колониален африкански сетинг от Томас Мофоло, а дебелашката история за Швейк от Ярослав Хашек се смята за епична приключенска поредица и прототип на Форест Гъмп плюс национален герой от ранга на Бай Ганьо за Чехия. Да им се ненадяваш на протитипните корени.

www.monitor.bg

Своето специално ъгълче има и великолепната Агата Кристи, която макар и откровено да признава, че винаги е писала за пари, а не от вдъхновение, оставя на света богоподобния си Поаро, на чиято смърт в кино вариант плаках като тригодишна. Въпреки, че е посочено само едно знаково заглавие – Убийството на Роджър Акройд, няма лоша книга или разочароваща такава от серията с яйцеподобния детектив , ползващ очевидно доста повече мозъчен капацитет от обикновеното без изкуствени стимуланти.

65896z 103725z

И няколко разнообразни идеи, които до една не ми понасят, с непознати и познати имена,  идват от Е М Форстър с неговото спорно Пътешествие до Индия, разглеждащо отново конфликта между местни и завоеватели по случай един акт на чудовищно насилие; сатиричната с черен хумор дистопия на комунистическо общество Ние на Евгени Замятин; учудващо лично скучноватата , но смятана за абсолютен връх в немската литература Вълшебната планина на Томас Ман; поредната книга за сблъсъка между културите, като този път в ролята на третия свят го играе Етиопия – Новият свят на Хюри Валда-Селаси, или както там се произнася; историята за професорския живот Къщата на професора на Уила Катър; многопластовата и неразбрана Фалшификаторите на Андре Жид’ романтичната Зелената шапка на родения в България Майкъл Арлен; семейния епос за създаването на американците от Гертруд Щайн; анти католическата драма Под слънцето на сатаната от Жорж Берно; феминистичната Алберта и Джейкъб на Кора Сандел; експерименталните с много гледни точки и стилистични похвати Слепота и Живеене на Хенри Грийн; социалните феминистично – дискриминационни Подвижни пясъци и Passing на Нела Ларсен; японския сблъсък на култури Някои предпочитат коприва на Джуникиро Танидзаки; алегоричната история на града и малкия човек Берлин Александърплатц на Алфред Дьоблин; болезнената политически – социална Безразличните на Алберто Моравия; почти биографичното отроче на един истински критик и редактор I thought of daisy на Едмънд Уилсън, и още една личностна драма в лицето на Look homeward Angel на Томас Уолф.

index

На военна тематика творят от коренно различни гледни точки и румънеца Ливу Ребреану с  Гората на обесените, Е. Е. Къмингс и неговата Голямата стая, Ремарк и На западния фронт нищо ново, Арнолд Цвайг и Случаят със сержант Гриша, че даже и под някаква форма Видрата Тарка на Хенри Уилямсън, както и Края на рая от Форд Мадокс Форд.

За детството, дали реалистично, или сънувано, дали идеализирано, или принизено – очакват ви Къщата на Клодин на екзотичната танцьорка Колет и Животът и смъртта на Хариет Фрейн от Мей Синклер.

books_46 books_52

Сексуалните страсти , започващи да тлеят , освободили се от фусти и викторианско възпитание, намират своя литературен изход в Амок на Стефан Цвайг и Любовникът на Лейди Чатърли на Д Х Лорънс. Скандалната тема я има и в Дявол в тялото на Реймон Радиге, и особено в Историята на Окото на Жорж Батай, която честно казано не издържах и страница, а съм чела почти всичко на дьо Сад, все пак. Емоционалните обсесии са обект на разказ и в Лошите деца на Жан Кокто, недопустимата за времето си високо промискуитетна Retreat without song на Шахан Шахнур, както и твърдо забранената заради неясната си сексуална ориентация тема в Кладецът на самотата от Радклиф Хол.

И така навлизаме в трийсетте , с криещи се зад книжните гръбчета Джийвс, Олдъс Хъксли, Лъвкрафт, Оруел, Чапек, Хобит, и цял куп големи американски автори, с които можете да се перчите пред приятелите си.

1001 книги, които трябва да прочетете преди да се превърнете в Монти-Пайтъновски екс-папагал

След една огромна почивка от света на книгите, които вероятно е хубаво да прочетете, но всъщност би могло и да е ужасяващо тягостно и смачкващо – физиономиесто у твърда плоска повърхност като емоция, продължаваме с описа на поредната порция заглавия, които може и някога да сте се насилвали да ги разлиствате под угрозата от двойка по литература , или в името на това да впечатлите някое сравнително елитарно гадже с цитати от Джойс или Ранд за битието.

fantomass-170x280

Огромно внимание ще отделя не на очевидния отличник в групата – Джойс, а на най-вълнуващото ме лично заглавие – а именно историята за безмилостния архи-престъпник Фантомас, който поради незнайни причини е останал в ума ми като тъмно син пич с гола глава и бляскащи в отровно бяло очи. Поредицата на Марсел Ален и Пиер Сувестр е изпълнена с насилие, убийства и кървави престъпления, които могат да задоволят дори съвременните гор-почитатели, но с малко повече вкус от обикновеното. Съвсем скоро ще ви разкажа повечко за това.

1362_pic_m

Сред селекцията изпъква и вечната история за момчето – маймуна Тарзан на Едгар Райс Бъроуз, превърнал се в канон за приключенска литература и жанра пълп фикшън в най-чист вид – оцеляване на ръба, непознати земи, врагове на всяка крачка, драматични битки, и разбира се – разголена мацка като награда за победителя. Според някои това е част от масовата вълна сексистки, расистки и дискриминационни мачовски текстове на времето си, наравно с Конан и който и да е друг мускуляга с беден речников запас, но извинете моя лош вкус, който ме прави фен точно на такива странности.

48765z

Е, добре – нека споменем и слона в стаята – Джеймс Джойс и най-започваната и недовършваната книга на всички времена, която всички твърдят , че са чели , а всъщност най-много само са пипали по гръбчето – Одисей. Мен лично малко ме е страх от Джойс и гигантския литературен експеримент, който е покорил под книжната си петичка хиляди мастити критици, които съзнаващи, че срещат нещо невъзможно оригинално, просто го признават за класика, без да го разберат. Е, не знам, не съм готова още за подобен сблъсък с мастодонта на писаната реч. Или твърде хайпваният като такъв. За почитатели на Джойс се препоръчва и още едно негово заглавие – Портрет на художника като млад, което не е много ясно колко по-четивно е от батко си Одисей. В същия стил се препоръчва и Катран на Уиндъм Луис, част от течението на стилистичните модернисти и радикалисти на въображението, каквото и да значи това.

coverrashomon6b

Сред подборката се отличават и няколко заглавия от японски автори, които бих решила, че са ми точно световно неизвестни, но явно имат връзки сред азиатската част от четящата група експерти. Става въпрос за проследяващата културните изменения на ръба на столетията Кокоро на Нацуме Сосеки и вълшебните поучителни истории на Акутагава Руносуке в сборника Рашомон, които аз като скрит фен на далекоизточните магии, няма как да не погледна с гладен интерес.

extra_184

И тук намира място една книга, която скоро ще излезе и на българския пазар като част от поредицата Другата фантастика на издателство СОНМ – красиви книги , писани от меланхолични писатели , изливащи депресивни потоци магия, в които или ще се удавите, или ще се преродите, в зависимост от личния момент в който се срещнете с тях, а именно Locus Solus на Реймон Русел. Въпреки не точно положителните ми срещи с минорната литература, някаква част от мен винаги ще дава предимство на хора, пишещи de profundis душите си.

 И сега малко скучните , поне за мен заглавия, които може да се окажат идеални за есента на дните ми, но все още някак се чувствам в средата на лятото, когато мислиш само за ваканцията, а не за училището след това.

smyrt-vyv-venecia dhldygata23

За почитателите на драматично – романтичните и социално – страдалчески истории с измъчващи се от собствените си емоции главни герои – очакват ви Итън Фром и Невинни години на Едит Уортън, Дъщерята на чистачката на Джеймс Стивънс, Синове и любовници, Дъгата и Влюбена жена на Д Х Лорънс, Смърт във Венеция на Томас Ман, Парцаливите филантропи на Робърт Тресел, Платеро и аз на Хуам Рамон Хименес, Души в окови на Съмърсет Моъм, The Pallieter на Феликс Тимерманс, Благодатта на земята на Кнут Хамсун и Главната улица на Синклер Люис.

Cromeyellow

Тук намират място и военно ориентираните с различна гледна точка към Първата световна Добрият войник на Форд Мадокс Форд ,Под огъня на Анри Барбюс, Завръщането на войника на Ребека Уест, Желязната буря на Ернст Юнгер, както и шпионския трилър 39-те стъпки на Джон Бюкан, за мексиканските революционери The Underdogs на Мариано Азуела, индийската новела У дома и по света на Рабиндранат Тагор, религиозната алтернативна история Животът на Исус на Джовани Папини, и първата , смятана за лека и приятно четивна, сатира на Олдъс Хъксли – Хромово жълто, която не се намира на български засега, а би била интересна дори и за мен.

С това затваряме първите двадесет години на размирния 20-ти век. Очаква ни следващото десетилетие на временна почивка преди Втората война на световната тъга , в което се гонят Кафка, Гетсби , Швейк, Агата Кристи и Шака Зулу. Интересна компания за чай, и по-тежки питиета. Или най-шантавия литературен клуб на земята.

 

1001 книги, които трябва да прочетете преди да срещнете Шефа отблизо

Двадесети век започва и с него идват и новите теми и идейни сблъсъци на най-добрите хиляда текста, които е хубаво да прочетете поне от обща култура, или поне така твърдят някакви непознати хорица, смятащи се за специалисти в областта какво трябва да четат умните хора по принцип.

1401_200

Сред заглавията ясно се отличава Сандокан на Емилио Салгари – човек не очаква сред претенциозните по принцип класики да види едно чисто развлекателно приключенско четиво, но какво знаете вие – това е една от най-продаваните италиански книги на всички времена, та хвърлете и едно око , за предпочитане насълзено с носталгичност по детството, когато Сандокан с двата ножа значеше малко повече от рима в някаква отдавна забравена чалга.

Teodor_Drajzer__Sestra_Kerri

За борбата с живота и деградиращия отпечатък на реалността върху човешката душа отново се говори пространно и досадно, поне за мен, но пък за обичащите подобни сюжети – не пропускайте Сестра Кери на Теодор Драйзер, Посланиците и Крилата на гълъба на Хенри Джеймс, Къщата на веселието на Едит Уортън, Професор Унрат на Хайнрих Ман, Самота на Виктор Катала, Младият Тьорлес на Роберт Мусил, Джунглата на Ъптън Синклер и Стая с излед от Е М Фостър.

zapiskite

За отчаяните от живота хора, минали границата на приличието и отправили се на меко казани смущаващи лични пътешествия, пък разказват Артър Шнитцер и неговия отдаден на неслучващите се дуели герой в Само смелите, Андре Жид и неговия неморален герой , отдаващ се свободно на хомосексуализъм и хедонизъм в разбира се наречената Антиморалистът, както и доста освободените братовчедски отношения в Strait is the gate, измисления твърде широко скроен папа Адриан седми на Фредерик Ролф, воайорът без минало на Анри Барбюс в Адът, и странно поетичната, но явно труднопроследима заради сложния душевен момент на Райнер Мария Рилке – Записките на Малте Лаурдис Бриге.

kim

Времето носи и своята доза екзотика на сетинга, разказваща за естествено слабо познати за съвременните хора войни, обичайно във вече  бившите завоевания на европейците по източните и южни хоризонти. Съдбите на различните, твърде далеч от признатите за цивилизовани, герои , разказват Ръдиърд Киплинг и индийския Ким, Джоузеф Конрад и африканския Сърцето на мрака и южноамериканския Ностромо и африканската Спомени за Африка от Реймънд Ръсел.

111823z

Семейните саги заемат своето запазено място, очевидно дали началния сигнал за развитието на идеята за сапунени сериали в главите на  дедите на създателите на Откак свят светува и Дързост и красота, като по-качествения вариант на обществено приемливата форма на воайорство и клюкария намират своя интелектуален изход в Буденброковеи на Томас Ман, Пътят на плътта на Самюъл Бътлър, Сага за Форсайтови на Джон Голзуърди, Историята на старите жени от Арнолд Бенет и Хауърдс енд на Е М Фостър.

123934z

Но да не се отчайваме – интересни автори има и тук, все още е времето на Артър Конан Дойл и една от най-хубавите истории за Шерлок и Баскервилското куче, почти мистично и доста свръхестествено и хорър ориентирано, напомнящо за факта, че Дойл всъщност пише и доста приятни разкази на ужасите и мистериите, които макар и неспоменати в подборката, са всъщност правилния начин да се запознае един фентъзийно ориентиран читател с бащата на Холмс по принцип.

memoirs

Сред интересните заглавия трябва да отбележа и привидно, и  май и съвсем фактически, леко откачената Мемоарите на моята нервна болест от Даниел Шрайбър, за когото стига да споменем , че баща му е бил върл привърженик на игнорирането на детския плач, къпането на бебетата в ледена вода, и пипането на наследниците по време на целия им живот възможно най-рядко. Очевидно при такова семейство ще се е появил нервен дух, който явно комбиниран с талант за писане , създава интелектуална психария. 

ian_miller4_1

Да подчертае вкуса ми към странните книги, идва и бисерът на периода  –  пре-психиделичната история на Уилям Хоуп Ходжсън за Къщата в граничните земи, разказваща за объркани брат и сестра, виждащи зловещи блестящи свински създания, невъзможни космически пейзажи, населени с древни богове, оставяйки неразбираемо за читателя дали двойката реално населява някаква гранична реалмия или просто имаме случай на объркани от вероятните кръвосмешения в рода съзнания. Да спомена само че я препоръчва самия Лъвкрафт…

Световната война хвърля по един поглед в почти всяка от книгите в първото десетилетие на двадесетия век, особено настръхваща и многообещаваща в шпионския трилър Загадката на пясъците на Ърскин Чайлдърс, Тайният агент на Джоузеф Конрад и политически социалната Майка от Максим Горки.

Сред знаковите заглавия е и животинската история за Дивото зове на Джек Лондон, която поради лични причини ми е откровено неприятна, и който се интересува я има доволно свободна за прочит в Читанката.

Идва ред на второто десетилетие на двадесети век, с Тарзан, Фантомас, и няколко не особено интересни други хорица, пишещи за тежестта на живота и времето. За тях скоро.

 

 

 

 

 

 

 

 

1001 книги, които трябва да прочетете, преди да остареете

 

Кампанията за 1001 детски книги, които се очаква да прочетете в малкия промеждутък от време, който ви дели от зиготното състояние до момента, в който всички ще ви крещят в лицето „Ти си вече голям човек“, продължава с частта посветена на фърфалаците между 3 и 5 години, от които се очаква не просто да различават цветове и проследяват форми, ами и вече да правят връзки, да им се запечатват истории и изводи за предстоящия му зрял живот.

140114

Сред първите заглавия се откроява великолепната Биатрикс Потър и нейното зайче Питър с плеядата палави животинчета с човешки нрави , попадащи в забавни приключения и ситуации, които биха могли да са еднакво интересни за възрастни и деца. Същата е напълно издадена на български във великолепен формат, който няма да пропусна да си набавя и да ви разкажа за нея подробно в бъдеще.

515215

В края на 19 век детските книги е било еднакво важно да са визуално изящни, както и с интересни , поне за времето си истории. От настояща гледна точка по-скоро са ценни от чисто колекторска гледна точка, но детските книги от късното викторианство в задължителния списък са странните рими The Quangle Wangle’s Hat на Едуард Лиър, класиките Мама Гъска и Невенова градина на Кейт Грийнуей, уникалната като дизайн Веселата леля на Лотар Мегендорфер, фентъзи приказките за гноми и елфи Питър в боровинковата страна и Децата на гората на Елса Бескоу , както и красивата приказка с любов към природата Историята на коренчовите деца на Сибил фон Олферс. Едва ли някое от тези заглавия ще бъде издадено на наш език, но надеждата не умира – естети – издатели все се намират.

292

Важно място заема и познатия на поколения Мечо Пух на Милн, учещ дечица от цял свят на топлата приятелска философия и различните емоционални характери. Ако не знаете Пух си е учебник по психология за начинаещи, разглеждащ всички архетипи от холерика до меланхолика, плюс откачения сангвиник и дразнещия флегматик по начин, провокиращ разбиране към различията на останалите и даже любов към тях въпреки отчайващо непоносимите им понякога лични черти. Безценно и преведено във всяка уважаваща подрастващите поколения страна, дори и в нашата.

Голяма част от детските книги се фиксират върху точно определена тема, даваща съвети към отчаяните родители как да се справят , без да повредят завинаги отрочетата си, със всичките им лиготии, номера, ужасии и зли характерчета в зародиш. Ето и основните проблеми, познати или ужасяващи, в зависимост от гледната точка на родител или егоист – както често наричат нерешилите се на разплод индивиди:

dogger

– изгубени играчки – колкото купите, толкова ще загубите. Златно правило, въпреки опитите ви да внушите на дребосъците, че всичко струва пари, изисква концентрация и че големите никога не си губят нещата ( пълна лъжа, кажете я отново за тринадесетте ми чадъра и дванайсетте чифта ръкавици, които съм подарила на добрите хора из метра и автобуси ) . За помощ в обясненията и успокояването на наследниците помагат Умният Бил на Уилям Никълсън, Доджър на Шърли Хюс, Лайл Крокодила на Бернард Уебър, Ернест и Селестин губят Симон от Габриел Винсент, Гушкащото зайче от Мо Уилямс, Старото мече от Джейн Хиси, Това е мечето на Сара Хейс, Загубен и намерен от Оливър Джефърс, Хари и кофата динозаври на Иън Уайброу, Клоунът от Куентин Блейк, Къде ми е мечето от Джез Албороу;

220px-Babar1

– новостите на технологично или морално ниво – въпреки че дребосъците вече знаят какво е таблет преди да проходят, все пак понякога се налага да се обясни някое и друго творение на прогреса или странна сцена с хора облечени по радикално различен и обикновено плашещ малчуганите начин. За това има и помощни книжки, макар и голяма част от тях морално остарели, поне дават правилния подход за задачата – Историята на градското слонче Бабар на Жан де Брунхоф, Майк Мълиган на Вирджиния Лий Бъртън, Малкия червен фар на Хилдегарде Суифт, Каруцарят от Доналд Хал, Прозорецът от Джеанин Бейкър;

CuriousGeorgeFirst

– желанието за бягство и потъпкване на всички правила, обладаващо всеки активен ум, искащ промяна и анархия, предполагам дължащо се на разни химически процеси в така наречения мини пубертет ( да, това си е истински термин, и не съм го измислила аз, въпреки подозренията ви ) . Тук ви помагат Маржори Флак и Историята на гъсочето Пинг, което за малко се спасява от тенджерата, само защото е избягало от вкъщи, Любопитния Джордж на Маргрет Рей, Мръсното куче Хари на Джийн Зайън, Кравата паднала в канал на Филис Красиловски, Жабата с голямата уста от Франсин Видал, Тиквена супа от Хелън Купър, Избягалото влакче от Бенедикт Блатуейт;

Seuss-cat-hat

– обичайното поведение на ужасно нетърпимо чудовище, което обича да демонстрира вокални и брейкърски умения , най-вече по подовете на магазини и салони за красота, или да погажда ужасни номера на всички около него, или просто да упражнява доброто старо хапане и ритане, което едно време се наказваше да речем с линия по петите, а сега с протяжни срещи с психоаналитика,а резултатът е еднакъв, само отношението към проблема е различно – тук имаме палавия Блинки Бил на Дороти Уал, Историята на грубото биче Фердинанд на Мунро Лийф,  Моята палава малка сестра на Дороти Едуардс, филмираната рушителка на хотелско оборудване Елоиз на Кей Томпсън, морализаторката Мартин на Жилберт Делайе,  странните откаченяци от Котка в шапка и Зелени яйца и шунка на Доктор Сюс, познатото от десетки анимацийки мече Падингтън на Майкъл Бонд, Господин Гъдел на Роджър Харгрийвс , Кой е виждал ножиците от Фернандо Кран, Изчезващата чанта на Морис от Розмари Уелс, Горе на дървото от Маргарет Атууд, Лео и Попи от Мари Агнес Годре, Анджелина Балерина от Катрин Холабирд, Дъсти помага от Ингер Сандберг, Ние сме тризнаци от Росер Капдевила, Туту и Пату в Хелзинки от Айно Хавукайнен, Оливия от Иън Фалкониър, Макс от Боб Греъм, Роклята на Джамела от Ники Дейли, Слинки Малинки от Линли Дод;

412gQNird0L

– насърчаване на децата да преодолеят страховете си от всякакъв тип, и да достигнат онова ниво на себепознаване на възрастни, които могат да променят реално нещата, без да треперят от ограниченията на света и социалната несправедливост, довела ни до настоящото ниво на боклучарник, в който се опитваме да живуркаме кротичко – тук е историята за корабчето Малкия Тут на Харди Граматки, сирачето Маделин на Лудвиг Бемелманс, Клифърд голямото червено куче на Норман Бридуел, Влакчето Ивор на Оливър Постгейт, Пожарната Лил на Джанет Маклийн. Феликс и Александър на Тери Дентън,  Малкият аз съм аз на Мира Лобе, Детето на морето от Ръсел Хобан, красивата Църковна мишка от Греъм Оукли, Мечето Упо от Елина Караяйнен, Товарния влак на Донал Крус, Това ли е чудовището Алфи Аткинс на Гунила Бергстрьом, Авокадовото бебе от Джон Бирмингам, Алфи влиза първи от Шърли Хюс, Горила от Антъни Браун, Магията на опосумите от Мем Фокс, Котката от Мишедупкото на Антония Барбър, Една снежна нощ от Ник Бътъруорт, Чупи от Тиери Кортин, Жаба през зимата от Макс Велтуйс;

Famous-characters-Barbapapa-275139

– обясняването на основните разлики между половете, расите и етническите групи, които ужасяват възрастните, и нямат абсолютно никакво значение за очевидно по-умната емоционално и по-млада част на човечеството – Малкото синьо и малкото жълто на Лео Лиони, първата книга споменаваща чернокожи деца Кордурой от Дон Фрийман, Вещицата Уини от Валери Томас, Мадленка от Питър Сис, Окилеле от Клод Понти, Невероятната Грейс от Мери Хофман, Барбароните на Анет Тисон и Тейлъс Тейлър;

51KJwRCcL+L

– и вечния проблем със заспиването на прекалили със захар и зрънчовци хлапета, които искат да сеят хаос и разрушения, вместо да надянат ангелските маски и да се отнесат в светове пъстри и чисти, като предполагаемите им помисли – на помощ идват Спи добре малко мече на Куинт Бъкхолз, Не можеш да спиш малко мече от Мартин Уадуел, Мир накрая от Джил Мърфи, Марк не може да заспи от Габриела Кеселман, Познай колко те обичам от Сам Макбрайтни.

dontletthepigeondrivethebus

Е, безмислените книжки, обикновено наситени с повтарящи се стихчета, създадени за трайно загнездване в измъчени умове са си стандарт, както можете да се досетите от в повечето случаи смахнати заглавия – дали ще е Давай куче, давай на ПД Ийстман, Мечетата Беренщайн на братя Беренщайн , Кафява мечко какво виждаш на Бил Мартин младши, Какво си мисли мишката в четвъртък на Йозеф Гугенмос, Какво правят хората цял ден на Ричард Скери, Моята котка обича да се крие в кутии от Ийв Сътън, Крадецът Бил на Алън Алберг, Господин Магнолия на Куентин Блейк, Не позволявайте на гълъба да кара автобуса от Мо Уилямс, Косматия Маклейри от дневника на Доналдсън от Линли Дод,  Груфало от Джулия Доналдсън, Криспин от Тед Дюън, Крокодилски ритъм от Гейл Йоргънсън, френския нон сенс Градината на малките същества от Антун Кригс, Поеми за най-малките от Майкъл Розен.

book_OwlMoon princesses

Има разбира се и някои особени автори и книги, които са написани сякаш за лично  удоволствие на самия автор, незнайно писал защо повече за възрастни, отколкото за деца – като историята за котката Орландо и малкото котенце Тинкъл , имитиращо стара семейна двойка , водеща спокоен и приятен живот на Катлийн Хейл; или историята на една самотна малка къща, приютяваща поколения бягащи към по-добър живот хорица, смутено изчакваща ги да се завърнат някой ден, понякога без успех от Вирджиния Лий Бъртън; психиделичната не особено ясна, но красива история за Прекрасното дърво на Улф Льофгрен; неортодоксалния сърдит на света Татко Коледа и визуалното удоволствие с малко думи Снежния човек на Реймънд Бригс; законите на Архимед за бебета от Памела Алън; повтаряемата елегия за английската провинция в Пощальона Пат от Джон Кънлайф; австралийските братовчеди на зайчето Питър, тук вомбати, кенгура и други двуутробни от Род Тринка; историята за самотния стар мъж и неговия котак Палачинки за Финдо на Свен Нордквист; разказа на майка, обсебваща сина си през целия му живот Ще те обичам завинаги от Робърт Мънш; личния спомен за нежните моменти между баща и дъщеря Бухалова луна от Джейн Йолен; невероятно красивата френска безмислица на Филип Лешермие Непознати или забравени принцеси; японското хайку за начинаеши от Мичио Мадо – Вълшебния джоб.

imagesAJKL2154 momo

За къде сме и без невероятните шведи – Туве Янсон и нейните странни муминтроли, разказващи много повече от стандартни приказки на малките ни наследници, Астрид Линдрен и нейните немирни герои, търсещи своето собствено място в ограничения свят на възрастните, Лена Андерсън и малката обична внучка Стина, разбираща правилното отношение към възрастните роднини, Ева Ериксън и историите и за първите стъпки в света на възрастните –  пазаруващата Моли, отиващата на детска градина Роза.

wild things

Особено място заема и разбиращия тъмнината в зародиш у децата Морис Сендак, със знаковите му и определено противоречиви Където бродят дивите неща и В нощната кухня. А като заговорихме за противоречия , какво ще кажете за история за малко къртиче, което се събужда с голямо ако върху главата и тръгва да търси кой му се е изакал, като кара всяко срещнато животинче да дефекира пред него ( Историята на малкото къртиче от Вернер Холзварт ), или история за малко момиче с отвратителен характер, чиито родители нахлуват облечени като чудовища на рожденния и ден и разбиват и разхвърлят всичко около нея, изплашвайки я толкова много, че детето получава тотално обръщане на характера и се превръща в ангелче ( Лоши навици от Барбет Коул ). Такива книжки с удоволствие бих прочела, но не и пробвала като метод някой ден.

В близко бъдеще подготвям следващите няколко материала за книжки с повече смисъл и по-малко, но не и липсващи картинки за хлапета, влизащи в света на възрастните със замах и широко отворени очи, все още способни да виждат и реалното сиво, и нереалното цветно. Най-добрата възраст, ако успеете да ги предпазите от твърде бързото порастване, но без да ги лишавате от разбирането към заобикалящите ги неща. А за това ще са ви нужни много много книги.